5-минутно упражнение може да удължи вашия живот и да ви направи по-успешни

Интересът ви към дълголетието може да е чисто предприемачески – в края на краищата, хората, които искат да живеят по-дълъг и здравословен живот, са огромен пазар. По-вероятно е обаче интересът ви към дълголетието да е личен. Всички се надяваме да имаме по-пълноценен и продължителен живот.

Проблемът е, че летвата за постигане по-дълъг живот може да изглежда невъзможно висока. Едно проучване установи, че се нуждаете от между 150 и 300 минути умерена до интензивна физическа активност, за да „смекчите“ риска от смърт, свързан със седенето. Друго проучване показа, че трябва да бягате пет дни в седмицата по 30 до 40 минути, за да може тялото ви да има „възрастовата прогресия“ на някой с девет години по-млад.

За щастие има по-лесен начин да добавите години към живота си. Две проучвания – едното с продължителност 10 години, а другото 30 години, установяват, че „високият оптимизъм“ е свързан с 11 до 15 процента по-дълъг живот, дори след отчитане на фактори като здраве и социално-икономически статус.

 „Сред психосоциалните фактори, които изглеждат като потенциални здравни активи (напр. социална интеграция), оптимизмът има едни от най-силните и най-последователни асоциации с широк спектър от здравни резултати, включително намален риск от сърдечно-съдови събития, влошаване на белодробната функция и преждевременна смъртност“, пишат изследователите.

Изследователите предполагат, че оптимизмът може да улесни по-здравословните био-поведенчески процеси и в крайна сметка дълголетието, защото оптимизмът пряко допринася за това как целите се превръщат в конкретно поведение.

Тук на преден план идва и „Социалната интеграция“. Клиничен анализ на близо 150 проучвания, публикувани в PLOS Medicine, установи, че хората със силни социални връзки имат 50% по-голям шанс за оцеляване, независимо от възрастта, пола, здравословното състояние и причината за смъртта, отколкото тези с по-слаби връзки. Ако успеете да създадете и запазете поне малък брой верни приятели, вероятно ще живеете по-дълго.

Оптимистично настроените хора са склонни да се държат различно – макар че всеки има цели, хората, които попадат в по-малко оптимистичния край на спектъра, са много по-малко склонни да се опитат да ги постигнат. Защо да започваме пътешествие, което изглежда невъзможно?

Изследователите казват, че „оптимизмът пряко допринася за това как целите се превръщат в поведение“. Когато пътешествието изглежда възможно, започването е много по-лесно.

Звучи добре, но в крайна сметка да знаеш, че трябва да бъдеш по-оптимистично настроен, дори само за да удължиш живота си, е различно от това всъщност да станеш по-голям оптимист. Няма превключвател за „повече оптимизъм“, който можеш да превключиш. Или може би има? Изследванията показват, че приблизително 25 процента от нашата зададена точка на оптимизъм е генетична.

Това означава, че 75 процента от нивото оптимизъм може да бъде оформено и научено.

Например, участници в проучване, публикувано в Journal of Behavior Therapy and Experimental Psychiatry, които са прекарвали по 5 минути на ден в продължение на две седмици, представяйки си тяхното „най-добро възможно Аз“ – по отношение на професионални, взаимоотношения и лични цели, са изпитали значително повишаване на оптимизма.

Ако визуализацията не е вашето нещо, опитайте друг подход. Ако, както казва Джим Рон, ние сме средностатистическата съвкупност на петимата души, с които прекарваме най-много време, просто прекарвайте повече време с оптимистично настроени. Те ще бъдат по-окуражаващи и ще ви дават подкрепа. Техният ентусиазъм естествено ще се пренесе и върху вас. (Освен това ще пожънете ползите от дълголетието на социалната интеграция.)

Ако прекарването на време в групи не е вашето нещо (донякъде не е и моето), тогава направете крачка назад и помислете за начина си на мислене. Най-общо казано, хората се разделят на два лагера:

• Хората с фиксиран начин на мислене вярват, че интелигентността, способностите и уменията са вродени и относително фиксирани; че са това, с което са се родили. Представител на тази група може да каже: „Не се справих толкова добре. Не съм създаден за лидер.“
• Хората с начин на мислене, насочен към растежа, вярват, че интелигентността, способностите и уменията могат да бъдат развити чрез усилия; че ние сме това, в което се стремим да се превърнем. Представител на тази група може да каже: „Не се справих добре с това, но следващия път ще се уверя, че съм по-подготвен.“

Вторите вярват, че успехът се основава на усилия и постоянство, а не на вроден талант. Помислете за предизвикателство, което сте преодолели. Цел, която сте постигнали. Време, в което сте се съмнявали в себе си, но все пак не сте се отказали. Веднъж вече сте се справили – можете да го направите отново. Това всъщност е начина на мислене, насочен към растежа. Ако го възприемете, не само ще бъдете по-успешни, но и ще е по-вероятно да живеете по-дълго.

…………..

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев