Как папа Франциск реформира църквата

Папа Франциск назначи 17 нови кардинали, като 13 от тях са под 80 г. и биха могли да участват в конклава за избор на следващ папа, съобщават информационните агенции.

Новите кардинали са от 11 страни на 5 континента. Повечето са от развиващите се страни в Африка, Южна Америка и Азия. Безпрецедентно, само един от тях е от ватиканската курия.

Католическият духовен лидер назначи за кардинали и трима американски епископи, които се смятат за привържениците на реформите в Римо-католическата църква. Според наблюдателите назначенията уравновесяват силните позиции на консерваторите сред американските духовници.

Колегията на кардиналите има функциите на съвещателен орган , а освен това избира новия папа, като всеки кардинал има възможност да стане следващият глава на църквата. Навършилите 80 години не могат да участват в конклава.

Днешните назначения са трети от понтификата на папа Франциск.

И при папа Йон-Павел ІІ, и при папа Бенедикт средно ¼ от местата за новите кардинали бяха запазени за членове на римската администрация. Ако на конклава през 2013, избрал кардинал Берголио, 35% от участниците са били от курията, сега делът им вече е 28%. С третата консистория папа Франциск потвърждава политиката на децентрализация на католическата църква, отбелязват медиите.

Другата тенденция е, че папа Франциск търси духовници, които работят „на терен“ и са социално ангажирани в отдалечени райони, в т.нар. периферия на църквата.

Католическите кардинали са 228, от които 121 към днешна дата участват в избора на папа. Те се избират измежду 5000 епископи, които от своя страна назначават 415 000 свещеници, което прави избора им геополитически. Досега назначаването на кардинали ставаше по неписаните, но строги правила на Ватикана, които фаворизираха администрацията в Рим и оставяха малко възможности на папата да реформира църквата.