Какви са възможните конфигурации в 46-ото Народно събрание?

Ден преди да започне работа 46-ото Народно събрание продължават изчисленията и прогнозите за вероятността да бъде съставено стабилно правителство. Пред БНТ политолозите Антоний Тодоров и Антоний Гълъбов посочват, че изборът на председател на парламента е важен знак за възможен консенсус между партиите.

„Формулите на едно правителствено мнозинство не са чак толкова много, след като имаме опита на предишните избори от 4 април. Ясно е че има формули, които чисто аритметично могат да бъдат съобщени, но те няма как да се случат“, коментира политологът проф. Антоний Тодоров

 „Имаме две партии в известна изолация - ГЕРБ и ДПС. Всички останали партии не биха желали да правят каквато и да е коалират с тях. БСП също е квалифицирана като партия на статуквото. Единствената възможна формула е около партиите на промяната – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“. Те обаче ще трябва да разчитат на някаква подкрепа, като за момента най-приемливата и логична е от БСП“, добави той.

Политологът и социолог доц. Антоний Гълъбов от своя страна посочи първият сблъсък ще бъде изборът на председател на парламента.

Според него от „Има такъв народ“ ясно са сигнализирали, че не искат да бъдат пакетирани заедно с „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“ като партии на протеста. „Всъщност става дума за средносрочен политически проект, който има за цел да разруши съществуващата система на политическо представителство. Те по никакъв начин няма да се съобразяват нито с установените досега практики, нито ще направят първи стъпка към изграждане на мнозинство“, поясни той.

По думите му от ИТН ще предложат кабинет и ще чакат да видят кой ще ги подкрепи. „Онези, които не са го подкрепили, ще трябва да носят политическа отговорност за провеждането на следващи предсрочни избори“, коментира доц. Гълъбов, като добави че „много скоро трябва да имаме клинична пътека за лекуване на политическа безотговорност“.

Проф. Тодоров заяви, че в момента имаме криза на политическото представителство, тъй като изборите и на 4 април и на 11 юли показаха, че има слаба мобилизация на избирателите. „Дали тя ще породи дълбока политическа, а оттам и институционална такава, е въпрос на близкото бъдеще“, добави той.

„Изборите на 11 юли бяха с най-ниската активност от началото на демократичните промени. Самият факт, че политическите партии отказват да говорят за това показва, че кризата е множествена. Намираме се в състояние на демократичен дефицит“, коментира доц. Гълъбов като уточни, че има остро институционално противопоставяне.

По думите му служебното правителство вместо да се опита да го намали, го задълбочи и изостри. „В момента имаме начин на говорене и поведение спрямо съдебната власт, който е недопустим“, добави той.

Доц. Гълъбов посочи, че зрителите утре трябва да наблюдават внимателно началото на работата на парламента, за да се ориентират дали народните представители имат намерение отново да захвърлят мандата си, което ще стане ясно ако се тръгне само към създаването на отделни постоянно действащи комисии. Второто важно нещо е какви законопроекти ще бъдат внесени. „Ако са същите около 70, които бяха внесени в 45-тото Народно събрание, това ще означава, че политиците не разбират, че дневния ред на България е друг и че той изисква все повече усилия, защото от институционална и политическа криза ще влезем в икономическа. Тогава на улицата ще излязат хора, които няма да могат да си купят яйцата, които бяха хвърляни миналата година“, коментира доц. Гълъбов.

„Няма как да се съставят правителства без подкрепата на парламента. Приемането на служебното правителство като редовно не може да се вкара в достатъчно приемлива конституционна процедура, възможно е да видим министри от служебния кабинет в новото правителство. Има огромно очакване ГЕРБ да бъде в опозиция. Необходим е разговор между партиите:, категоричен е проф. Антоний Тодоров.