Между разума и чувствата - невробиология на вечния сблъсък

Социалният психолог Александър Данвърс обяснява как противостоянието между разума и емоциите може да бъде полезно

Философите и психолозите отдавна твърдят, че разумът и емоциите са две отделни, противоположни системи. В края на 90-те години на миналия век, изследователският екип на Антонио Дамазио открива, че емоциите могат да подобрят вземането на решения. През 2013 г. изследователят Луис Песоа публикува книга, в която изследва как емоциите и разумът си взаимодействат в мозъка. Той обяснява, че емоциите привличат вниманието и "когнитивните ресурси", които могат да помогнат или да попречат на изпълнението на различни задачи.

Една от най-дълбоките теми в психологията и философията е конфликтът между разума и чувствата или емоциите. Той може да бъде проследен в много произведения -

от аналогията на Платон за човешкия ум с колесница, където умът е колесничарят,

който се опитва да обуздае конете, а те пък представляват страстите, до съвременните теории за мисленето, основани на двоен процес. Това е застъпено в книгата на психолога Даниел Канеман "Мисли бавно... решавай бързо" и работата на невролога Джоузеф Леду, който пише за "краткия път" за емоционална реакция и "дългия път" за по-дълбока обработка на информацията в мозъка.

Именно тази ключова дихотомия между емоция и разум ме привлече да направя аспирантура във Факултета по психология. Тогава имах убеждението, че повечето хора очакват другите да се държат много по-рационално, отколкото те правят това в действителност. Ако искаме да добием по-точна представа за мотивите на поведение, трябва да гледаме не на посочените, „логични“ причини за действията, а на емоционалните преживявания. Една от ключовите теории, които предизвикаха интереса ми към тази област, беше хипотезата за соматичните маркери на Антонио Дамасио. Накратко, същността на теорията е, че човешките емоционални системи наистина са необходими за вземане на правилни решения. Емоционалните реакции, които могат да се наблюдават в тялото чрез неща като повишени симпатикови реакции (напр. промени в сърдечната честота, пот по дланите или върховете на пръстите), ни мотивират да вземем определено решение. В крайна сметка това ни позволява да спрем да анализираме и просто да направим бърз избор.

Освен това тялото понякога може да възприема информация, която дори не осъзнаваме. В един класически експеримент Дамазио и колегите му установяват, че когато хората играят хазарт, те започват да реагират физиологично на рисковия избор на карти дори преди да могат съзнателно да формулират защо вземат определени решения. Хората с увреждания на емоционалните части на мозъка не са получавали такива ранни емоционални реакции при правене на рискови избори и са били в по-лошо положение при определянето на това кои комбинации са рискови и кои губещи. Това е точно такъв случай, в който емоционалните реакции са помагали на хората да правят по-добри избори в определена ситуация. Последващи проучвания установиха, че

хората с най-голяма способност да забелязват телесните си усещания

(това умение се нарича "интероцепция") по-добре успяват да използват емоциите си при участие в хазартни игри.

Неотдавна  ми попадна книгата "Когнитивно-емоционалният мозък" на Луис Песоа. Купих си я по време на следдипломното си обучение. Песоа е известен невробиолог и в работата си изследва взаимодействието на разума и емоциите дълбоко в мозъка ни. Препрочетох това произведение, което вече е на десет години, и интересът ми към взаимодействието между разума и чувствата се пробуди отново.

Първата, кратка забележка, която бих искал да направя за тази книга, е свързана с идеята за "двутактов" модел на емоциите и разума. Песоа търси начини да разбере как мисленето (или това, което съвременните изследователи наричат изпълнителна функция или когнитивен контрол) се променя от емоциите. За целта той прави преглед на няколко изследвания (включително такива, които сам е провел) върху сложни задачи за разсъждаване и памет, които са изпълнявани със или без емоционална информация. Например при един от експериментите трябва да бъде запомнено изображението на къща, но с участието и разсейването  от други изображения на сгради. В друг експеримент трябва да бъде запомнено неутрално стреснато лице, но с елементи на разсейване от образи на други уплашени лица. Подобни изследвания идеално пасват за създаване на конфликт, за който философите и учените говорят вече от поколения -  емоция срещу разум, разум срещу чувства. Някои от тези проучвания показват, че емоционалната информация разсейва повече от всичко останало. Например, ако се опитвате да си спомните нещо и на екрана се появи уплашено лице, мозъкът ви трябва да работи по-усилено, за да задържи обекта в съзнанието си.

Съществуват обаче и други изследвания, които показват, че

емоционалната връзка с информацията всъщност може да я улесни.

Когато се опитвате да запомните едно уплашено лице сред много други, емоционалният характер на изражението може да улесни запомнянето му. Като цяло тази закономерност предполага, че емоционалната информация е по-добра в привличането на вниманието ни, отколкото други видове информация. Да видиш, че даден човек се страхува от нещо, изглежда по-важно на основно ниво, отколкото да видиш една позната сграда сред много други.

Песоа твърди, че различни аспекти на мисленето, насочено към вниманието (което психолозите наричат изпълнителен контрол), действат под влиянието на емоциите. Например вие може да приемате, че мисленето включва умения като актуализиране на информацията, превключване на вниманието и спиране (или потискане) на първоначалната реакция. Тези умения, твърди Песоа, са част от общия набор от мисловни ресурси. По този начин умението ни за "актуализиране на информацията" може да се използва само в ограничена степен, във всеки един момент. Когато видим емоционална информация, тя привлича вниманието ни, и е част от ограничен информационен капацитет за разсъждение. Автоматично чувстваме, че трябва да обработим тази емоционална информация, дори ако тя е просто разсейваща и трябва да бъде игнорирана. Това може да отклони когнитивните ресурси от внимателния анализ, с който би трябвало да се занимаваме.

От невробиологичните изследвания на ума и чувствата става ясно, че емоциите са нещо специално, важно и не винаги лошо. Това, което наистина има значение, е контекстът. Какво искаме да постигнем? Ако просто искаме да запомним сложна информация, без да се интересуваме от емоционалното съдържание, тогава да - емоциите разсейват и затрудняват запомнянето на информация. Но при други задачи емоциите могат да бъдат важен помощник. Ако информацията, която се опитваме да запомним, има емоционално съдържание, тогава склонността ни

да обръщаме специално внимание на емоциите служи като помощно средство.

Например при експериментите на Дамазио с хазартни игри, обръщането на внимание на емоционалната информация е помогнало на хората да играят по-добре.

В крайна сметка възгледът на Песоа за разума и чувствата (познание и емоция) е опит да се разбере как те се интегрират в мозъка. Ако си помислим за рационалния колесничар на Платон, който се опитва да управлява конете на страстта, си струва да осъвременим малко метафората. Понякога трябва да насочваме конете далеч от опасността, но понякога конете ни предупреждават за нещо, което рационалният ум е пропуснал.

Източник: Psychology Today