КНСБ прави работнически парламент

КНСБ ще инициира създаването на Работнически парламент. Това предвижда програмата на организацията до 2022 г., представена от президента Пламен Димитров и утвърдена на 8-ия конгрес на конфедерацията, съобщи пресцентърът на синдиката.

„Целта е да се създаде платформа, в която работниците, дори и тези, които не членуват в синдикати, да могат да изказват искания, мнения или препоръки към останалите социални партньори - работодатели, правителство и международни организации”, е обяснил Пламен Димитров.

Тепърва ще се търси конкретната форма на организация на този форум. Все още не е ясна и честотата, с която „парламентът” ще се събира. Възможно е това да става на половин или на една година. Регионалните структури на КНСБ ще установят контакти с всички подобни организации на тяхната територия - други синдикални организации, работнически комитети, НПО, за да сондират идеята на новото ръководство на конфедерацията.

Програмата на КНСБ залага и на нова философия в икономиката, за да се постигне ръст от поне 4-5 на сто годишно. Основни точки в нея са оптимизацията на данъчната система - необлагаем минимум и прогресия, недопускане закриването на работни места по екологични директиви, приватизация и концесии със социални клаузи.

В областта на образованието програмата предвижда обвързване на тази сфера с квалификацията и перспективите за развитие на икономиката и бизнеса, както и създаване на национален и/или секторни фондове за обучение и квалификация.

За доходите програмата на конфедерацията предвижда достигане на 60 на сто от средното ниво на ЕС през колективното договаряне и промени в разпределението. Минималната работна заплата трябва да бъде до 50 на сто от средната за страната по общоприет механизъм за договаряне.

Важно решение на конгреса е въвеждане на "заплата за издръжка" (living wage) като надграждащ МРЗ ориентир, както и защита на "новата заетост" - в дигиталните платформи или споделената икономика, чрез минимално заплащане на труда.

За безработните също се предвижда обезщетенията да се повишат до 60-65 на сто от дневната минимална работна заплата за страната. Обезщетението за гледане на дете до 2 години да бъде процент от това за бременност и раждане, а не еднаква сума, предлага още конфедерацията, като ще търси преговори това да се случи възможно най-бързо.

Конгресът прие още и две декларации - за доходите, в която се предвижда минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната - 1700 лв., през 2022 г., както и за развитието на организацията в петгодишния мандат на ръководството.