Коя е Анегрет Крамп-Каренбауер – наследникът на Меркел

Генералният секретар на германския Християндемократически съюз (ХДС) Анегрет Крамп-Каренбауер бе избрана за лидер на партията, съобщи Франс прес.

Почти неизвестна в Германия допреди две години, тази жена, родом от провинция Саар и с почти непроизносимо име, често е наричана с инициалите АКК, но също така с критичното "Меркел номер две" и дори с леко презрителното "Мини-Меркел" заради предаността й към Ангела Меркел.

Тя ще трябва да запази сплотеността на християндемократите, след като бе избрана за лидер на партията с крехко мнозинство от 51,7 процента срещу противника на центристкия курс на Меркел Фридрих Мерц. Той защитаваше идеята за завой надясно с надеждата партията да си върне избирателите, които изоставиха ХДС и започнаха да гласуват за крайната десница.

56-годишната католичка изключи възможността за преориентиране на партията от центъра в дясната част на политическия спектър, предаде БТА. Според нея е по-уместно ХДС да увеличи подкрепата си в центъра, за да си върне гласовете на избиратели, пренасочили се към Зелените.

Крамп-Каренбауер е в партията от близо 40 години и въпреки сравненията с Меркел, тя има свои собствени убеждения, които според някои наблюдатели те са доста по-радикални от тези на канцлера, особено по някои социални въпроси и по миграционната политика.

Тя смята за грешка легализирането на гей браковете, което стана по времето на Меркел, тъй като по думите й това може да доведе до други искания, например "брак между роднини или между няколко души". Освен това новият лидер на ХДС призова за незабавно експулсиране на всеки бежанец, признат за виновен за извършено престъпление.

Крамп-Каренбауер е родена на 9 август 1962 година в град Фьолклинген, израства в традиционно католическо семейство с петима братя и сестри. Омъжена е от 34 години и има три деца.

След като завършва право и политически науки, тя влиза в управлението на провинция Саар, където бързо си пробива път нагоре по ешелоните, докато съпругът й гледа децата. От 2000 г. е последователно министър на вътрешните работи, на труда, на семейството, на спорта и на правосъдието в провинциалното правителство. През 2011 г. става премиер на тази малка провинция на границата с Франция, където е много популярна.

На национално равнище тя става известна чак през 2017 г., когато печели много оспорвани избори срещу социалдемократите. Близо една година по-късно става генерален секретар на партията.