Лукашенко се срещна с руския премиер Михаил Мишустин

Лукашенко се срещна с руския премиер Михаил Мишустин

На вчерашните си срещи с беларуското ръководство в Минск руският премиер Михаил Мишустин обсъди не само преструктурирането на милиардния дълг на Беларус към Русия, но и по-нататъшната интеграция между двете страни, пише руският в. "Труд", цитиран от БТА.

С оглед на продължаващите в Беларус протести срещу обявеното поредно преизбиране на президента Александър Лукашенко, управляващ от 26 години, държавният лидер "изгуби легитимност в страната си. . . Според кремълските политтехнолози, при това положение Бащицата може с по-голяма охота да склони на задълбочена интеграция в рамките на Съюзната държава" между Русия и Беларус, посочва вестникът.

Москва вече "може по-лесно да спазари от Лукашенко желаната интеграция", включваща например обща валута. Това ще е тема и на скорошните преговори между Лукашенко и руския президент Владимир Путин, добавя "Труд".

В. "Комерсант" откроява сред "малкото публични икономически въпроси" на вчерашните дискусии в Минск обещаното от Лукашенко пренасочване на беларуския износ на петролни продукти - 10,5 милиона тона, от балтийските към руски пристанища.

Идеята е отпреди години, а сега руското правителство обещава да започне "работа по нея", уточнява изданието, чиито източници обаче са настроени скептично. Железопътните доставки на нефтопродукти в руски портове са неизгодни за Беларус дори при сегашните отстъпки. А за прокарване на нов тръбопровод трябват гаранции, че Минск няма да размисли. Пазарът обаче има съмнения, обяснява "Комерсант".

Според експерти на в. "Известия" пренасочването на част от беларуския износ - 1,5 до 2 милиона тона петрол, към руски пристанища няма да е трудна задача. При посещението на Лукашенко в Москва може да бъде договорено и готвеното от Русия отваряне на границата с Беларус и подновяване на редовните въздушни превози като смекчаване на карантинните мерки заради пандемията, пише всекидневникът.

Визитата на Мишустин в Минск е "нов важен, много солиден отговор, насочен към онези, които искат да скарат Русия и Беларус" и от година-две насам водят "политика на флирт" с Александър Лукашенко, коментира в интервю за в. "Комсомолская правда" руският посланик в Минск Дмитрий Мезенцев. Двустранният стокообмен достигна 37 милиарда долара, подчертава той.

Ключова задача за Москва днес е да защити Съюзната държава между Русия и Беларус, заявява пред "Свободная преса" водачът на руските комунисти Генадий Зюганов.

"Абсолютно правилно е, че обявиха съвместни военни учения - Съюзната държава трябва да се брани. Събитията в (съседната) република съвсем не са вътрешна работа на Беларус. Имаме обща система за сигурност", изтъква той.

Експерти и наблюдатели смятат, че срещу подкрепата на Москва за беларуската власт на фона на протестите Лукашенко е обещал нещо на Русия. Включително да подпише картите за интеграция, макар да твърдеше преди, че това означава загуба на суверенитет, пише в. "Независимая газета".

Ако бъде обявено за въвеждане на руската рубла в Беларус, "това може да предизвика нов взрив на недоволство в беларуското общество", предупреждава местният политолог Валерий Карбалевич.

Освен протестиращите днес според него може да бъде възмутена и беларуската номенклатура, която ще изгуби възможността да се разпорежда с парите си. Това ще създаде почва за антируски нагласи и ще превърне вътрешния конфликт в геополитически.

Според всички аналитици Лукашенко няма избор и щом пристигне в Москва, ще подпише всички пътни карти за задълбочена интеграция. След което за няколко години Беларус ще изгуби реалния си суверенитет, запазвайки само "декоративните" му атрибути като герба, химна, знамето и посолствата в чужбина, прогнозира агенция РОСБАЛТ.

В репортаж от беларуските митинги "Лента" пише за "решителния протест" на католиците в Беларус срещу действията на специални полицейски части, затворили преди седмица десетки демонстранти и минувачи в т. нар. Червена катедрала в Минск. Католиците напомниха, че това е незаконно, а на другия ден частите ОМОН се явиха със затворнически коли и подновиха масовите арести, посочва електронният вестник.

Режимът на Лукашенко добави още едно към многобройните си престъпления срещу своя собствен народ. На 31 август в Беларус не бе допуснат предстоятелят на националната католическа църква. Подобно нещо се случва за пръв път в най-новата история на Европа, пише в. "Новая газета".

С това явно беззаконие спрямо архиепископ Тадеуш Кондрушевич Лукашенко провокира напрежение между конфесионалните общности, снабдявайки опозицията с още един - "религиозен" аргумент. Тромавите му действия го скарват с католическия свят, констатира вестникът. Според него те са "опит Беларус да бъде лишена от политическа субектност, за да не изглежда поглъщането й от Русия прекалено скандално или вероломно".

Дали опитът ще успее, зависи от зрелостта на беларуското гражданско общество, в което днес играят важна роля католиците с техните западни християнски ценности, добавя "Новая газета".

"Някои православни беларуси искрено завиждат на католиците, които първи и едва ли не официално подкрепиха протестите" срещу Лукашенко, чийто "режим бе рязко разкритикуван от Тадеуш Кондрушевич", отбелязва "Взгляд".

Католици са 15-20 на сто от населението на Беларус срещу 65-70 процента православни - главно от Беларуския екзархат на Московската патриаршия, припомня онлайн изданието. Православната църква в някогашната "Рус във всички времена е била поне външно аполитична, а през периодите на граждански трусове - контрареволюционна". Днес обаче "Руската православна църква, макар и в по-малък мащаб, изминава пътя, по който отдавна вече вървят католиците", се казва в материала.

Ключови думи

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ