Можем ли да избираме по-добри лидери?

Можем ли да избираме по-добри лидери?

Можем ли да избираме по-добри лидери?

"Можем ли да избираме по-добри лидери? Властта корумпира ли или корумпираните са привлечени от властта? Създават ли се или се раждат тирани? Мениджър Нюз препечатва коментара за Econlib на Арнолд Клинг, доктор по икономика от Масачузетския технологичен институт, на книгата на Брайън Клаас "Корумпирани: Кой получава власт и как тя ни променя” (Corruptible: Who Gets Power and How It Changes Us), която издателство Scribner пусна на пазара през ноември 2021 г. Авторът ѝ е американски политолог, доцент по глобална политика в University College London и колонист в The Washington Post. Книгата му е подходящо четиво за бивши, настоящи и бъдещи лидери.

"В идеална алтернативна реалност… само добрите хора – нека за по-лесно ги наричаме „неподкупни” – биха били наши лидери, шефове и полицаи. Междувременно хората, които не бихме искали да имаме начело, да ги наречем „подкупни”, изобщо няма да имат власт... Искате да сте сигурни, че неподкупните се стремят към властта, получават я и я задържат”, пише Брайън Клаас.

Всички знаем израза „Властта развращава“. Клаас твърди, че проблемът се крие в процеса, чрез който лидерите получават и се задържат на власт. Ако ремонтираме този процес, ще получим по-добри лидери. Затова авторът на книгата казва, че фокусът трябва да бъде върху начина, по който избираме лидери. Трябва да сме наясно, че:

… силата има тенденция да привлича хора, които искат да контролират другите заради нея. (стр. 59)

За пример той посочва, че една позиция, като председател на сдружение на собствениците на жилища би изглеждала натоварваща работа за всеки, който не жадува за власт:

Ако сдруженията на собствениците на жилища искат да избегнат да бъдат управлявани от квартален деспот, те трябва да помислят за стимули (в т.ч. достойно заплащане) за набиране на хора, които искат да свършат работата по по-добри причини, от тази да тормозят хората в квартала. (стр. 59)

Казано другояче, не бива да ограничаваме кандидатите за поста до хората, които го искат най-много. Вместо това трябва да се опитаме да привлечем онези, които са по-малко нетърпеливи за власт.

Клаас използва пример с обяви за набиране на полицаи. Реклама, която подчертава военното оборудване, което отделът притежава, вероятно ще привлече новобранец, който би злоупотребил, отколкото реклама, която акцентира върху ползата от полицая за общността.

Авторът на „Корумпирани” счита, че сме склонни да избираме лидери въз основа на критерии, наследени от праисторически времена. Височината и полът инстинктивно са привлекателни, ниски мъже и жени – не толкова. Доказателство са президентските избори:

Кандидатите, които са по-високи, обикновено печелят повече гласове от техните по-ниски опоненти. По-високите президенти също имат по-голям шанс да бъдат преизбрани. (стр. 78)

Каас предупреждава, че това е дори по-лошо от избор на лидери въз основа на неподходящи критерии, защото имаме склонност да даваме власт на хора с личностни характеристики, известни като "тъмната триада":

Макиавелизмът... се отнася до черта на личността, белязана от интриги, междуличностна манипулация и морално безразличие към другите. Нарцисизмът... се отнася до личностни черти, които често се проявяват като арогантност, самовглъбеност, величие и нужда от признание от другите. А психопатията – най-тъмната черта от тъмната триада, често се проявява като неспособност човек да изпитва съпричастност; той е импулсивен, безразсъден, манипулативен и агресивен. (стр. 90)

Всички ние притежаваме тези черти до известна степен. Но при хората, у които те са изразени, стават опасни, особено, ако имат способността да маскират природата си. За съжаление, ние сме склонни да избираме лидери с обезпокоително изявени черти от тъмната триада. Виждам значителен нарцисизъм в Бил Клинтън, Барак Обама и Доналд Тръмп. Туитовете на последния са свидетелство за импулсивно, безразсъдно, манипулативно и агресивно поведение.

В подкрепа на това си твърдение Брайън Клаас цитира проучване, според което 4% от амбициозните корпоративни мениджъри проявяват признаци на психопатия, докато при нормалното население този процент е под 1. Затова той предупреждава:

Чертите на тъмната триада могат да имат двоен ефект: те карат такива корумпирани хора да жадуват за власт, но също така могат да ги направят по-ефективни при получаването ѝ. И това може да се сведе до способността да се фокусира като лазер върху безмилостния личен интерес. (стр. 97)

Ако процесът, чрез който хората избират себе си и са избрани за власт, е проблем, опитът да бъдеш на власт влошава нещата:

Силните хора са склонни да губят задръжките си. Да бъдеш „опиянен от сила“ е подходящо описание. Когато хората се чувстват могъщи, не ги интересува какво другите мислят за тях. Тогава те стават по-малко ефективни и не разбират останалите, защото изпитват все по-малко нужда да им съчувстват. Постепенно те ще започнат да се чувстват така,сякаш правилата не важат за тях. (стр. 157)

Спомнете си всички онези политици, които разпалено настояваха за масово носене на маски и за социална изолация по време на пандемията и след това бяха засечени без маски и в компанията на други хора.

По-нататък в книгата си Клаас преминава от диагноза към рецепта как може по-ефективно да избираме подходящите лидери? Според него един от начините е да ги избираме на „случаен принцип”, защото селектирането на длъжностни лица намира за непрактично. Клаас счита, че зад всеки лидер трябва да има консултативен съвет, който да предоставя възможни решения:

Избраните длъжностни лица няма да бъдат задължени да следват този съвет, но мъдростта на произволно избраната тълпа ще бъде видима за всички. Ако политиците имаха различно мнение, те поне ще обяснят защо отхвърлят предложеното от съвета. (стр. 190)

Клаас казва, че можем да направим повече, за да облекчим два фактора, които корумпират лидерите. Първият е, че те постепенно се отдалечават от хората, които ръководят. А когато лидерите изгубят емпатия, те са склонни да вземат жестоки решения.

Другия фактор е чувството за недосегаемост. Всички ние се държим по-разумно, когато знаем, че сме наблюдавани. Когато лидерите претендират за привилегията на конфиденциална политика, те са по-склонни да злоупотребяват с власт. Според Клаас те трябва да са наясно, че не могат да избегнат контрола:

Ако искаме да наблюдаваме хората, можем да се съсредоточим върху онези, които са на върха и биха могли да нанесат реални щети, а не върху редовите хора. (стр. 246)

В книгата си Брайън Клаас стига до заключението, че един лидер може да вземе лошо решение по две причини – когато е твърде съпричастен и когато не е достатъчно съпричастен към определени хора или към определен проблем. Според него няма перфектна система за избор на лидери, както и гаранция, че те ще няма да използват властта за лично облагодетелстване.

Реформите, които направиха американската политика по-демократична през последните десетилетия, всъщност влошиха нещата. Мисля, че един от най-добрите президенти през последните 100 години беше Дуайт Айзенхауер. Той не води кампания за номинацията от своята партия, а бе избран от партийните лидери. Днес, за да спечели номинация, кандидатът трябва да работи много повече, за да я получи. А за да премине през целия този процес, човек наистина трябва да жадува за власт. Дискусията, в която Каас внесе някои провокативни идеи, продължава.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ