Какво предлага Бюджет 2026 и защо не се хареса на никого?

Правителството внесе проектобюджета за 2026 г. – той ще бъде първият в историята на България като пълноправен член на еврозоната. Вместо усещане за стабилност обаче документът предизвика лавина от критики – от синдикати, икономисти и работодателски организации. Основните упреци са към по-ниското от очакваното увеличение на минималната заплата, повишаването на осигуровките и рисковете свързани с бюджетното салдо.

Ръст на минималната заплата, но по-малък от обещаното 

В проектобюджета е заложена минимална работна заплата от 1 183 лева (около 605 евро), считано от 1 януари 2026 г.. Според формулата, въведена в Кодекса на труда, тя трябваше да достигне 1 213 лева (приблизително 620 евро). Така реалното увеличение спрямо 2025 г. (когато МРЗ беше 1 077 лв.) е налице, но е по-малко от очакваното.

От синдикалните организации КНСБ и „Подкрепа“ реагираха остро, като обявиха, че ще подготвят протести заради „подценяването на труда на нископлатените работници“. По думите им, отлагането на прилагането на законовата формула е „удар срещу социалния диалог“.

Осигуровките скачат с два процентни пункта

Най-коментираната промяна в приходната част е увеличението на пенсионната вноска с 2 процентни пункта от 1 януари 2026 г. Допълнително е предвидено още едно покачване с 1 пункт през 2028 г.

Това ще засегне както работодателите, така и сулжителите, тъй като ще намали нетните им доходи. Представители на бизнеса определиха мярката като „скрит данък върху труда“, а някои от тях посочиха, че може да създаде и рискове на пазара на труда. 

Вноската за държавния фонд „Пенсии“ ще се увеличи с 2 процентни пункта през 2026 г., като ще стане 21.8% за родените преди 1 януари 1960 г. и 16.8% за тези, родени след 31 декември 1959 г. 

От 1 юли 2026 г. минималната пенсия за стаж и възраст ще стане 346,87 евро, а средната пенсия се очаква да достигне около 541 евро. Това продължава тенденцията на нарастване от последните две години, но повишаването на осигуровките едва ли ще компенсира дългосрочния дефицит в осигурителните фондове.

Дефицитът – по-висок риск въпреки обещанията

По предварителни разчети бюджетното салдо за 2026 г. ще бъде с дефицит около 3% от БВП, или приблизително 5,4 млрд. евро, според официалната прогноза на Министерството на финансите.  

От Фискалния съвет предупредиха, че структурата на разходите остава „силно раздута“ и че увеличаването на социалните плащания не е подкрепено с дългосрочни източници на финансиране, което създава риск дефицитът да надхвърли 5% от брутния вътрешен продукт. 

Разходите за персонал представляват 26% от всички държавни разходи (при 22% през 2018 г.), а като дял от БВП достигат вече 10% (до 2018 г. не са надхвърляли 8%). Тези данни показват, че през последните 5-6 години държавните разходи за персонал растат с темпове, изпреварващи инфлацията.

Политическо напрежение и предстоящи промени

Опозицията нарече проектобюджета „компромисен документ без визия“, а представители на управляващата коалиция защитиха мярката с аргумента, че „в рамките на еврозоната бюджетната дисциплина е задължителна, а не пожелателна“.

Очаква се между първо и второ четене в Народното събрание да се направят корекции на бюджетната рамка, включително възможно преразглеждане на размера на минималната заплата. 

Какво следва? 

След внасянето на проектобюджета, той се изпраща за обсъждане в парламентарните комисии. След като те приключат със становищата си, пленарната зала обсъжда бюджета на първо четене — това е принципното гласуване „за“ или „против“ философията и основните параметри на бюджета.
По традиция и според чл. 77 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, това трябва да стане до 15 ноември.

На първо четене се приема или отхвърля проектът като цяло, но не се гласуват конкретни текстове или числа. След приемане на първо четене, народните представители и парламентарните групи имат три дни срок да внесат предложения за промени между двете четения, които се разглеждат отново в Комисията по бюджет и финанси и се подготвя доклад за второ четене.

На второ четене бюджетът се гласува текст по текст и число по число, като обичайният график е това да става между 25 ноември и 10 декември. След окончателното гласуване, законът се изпраща за обнародване в Държавен вестник и влиза в сила от 1 януари 2026 г.

Какво става, ако бюджетът не бъде приет навреме?

Ако парламентът не успее да приеме бюджета до края на годината, влиза в сила чл. 87 от Закона за публичните финанси — държавата може временно да разходва по 1/12 от разчетите за предходната година всеки месец, докато новият бюджет бъде приет. Това се нарича „временен режим на финансиране“, и България вече е преминавала през него (например в началото на 2023 г.).