НСТС одобри промените в Закона за корпоративното подоходно облагане

Социалните партньори в Националният съвет за тристранно сътрудничество постигнаха съгласие по промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Зам.-министъра на финансите Людмила Петкова представи предложенията за промяна като посочи, че една от промените е свързана с въвеждане на разпоредби на европейска директива по отношение на правилата и несъответствията на хибридни образования, предава БТА. 

"Тази директива беше приета преди няколко години, една част от нея е включена в националното законодателство", поясни Петкова. Тя каза, че са предложени някои промени, свързани с уточняване на данъчното третиране на резултата от продажбата с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг в случаите, когато се прилагат международните счетоводни стандарти.

"Направени са и някои промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица - когато има починали еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, да бъде предоставена възможност на наследниците да подадат декларациите и съответните необходими документи. Това беше празнота в закона", отбеляза зам.-министър Петкова. 

Всички представители на бизнеса - АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, Съюзът за стопанска инициатива, подкрепиха без коментари промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Синдикатите също подкрепиха промените. 

"Прави добро впечатление, че НСТС разглежда данъците законопроект по законопроект, а не всички наведнъж в преходните и заключителни разпоредби. Изпълнителната власт прави това за първи път от много години, което ние адмирираме, отбеляза Костов. По думите му не може да не се отбележи ниската степен на амбиция за корпоративното подоходно облагане. Ние искаме 15% да стане данък печалба върху доходите на юридическите лица, тъй като средноевропейските ставки са много по-високи, каза Любослав Костов от КНСБ. 

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" подкрепи промените като каза, че "Подкрепа" няма възражения по предложените промени. "Не се забелязва обаче никакво желание за по-големи промени, които са крайно наложителни. 1,250 млрд. лв. трябва отнякъде да се вземат, за да се възстанови минималната справедливост за обществото. Над 200 млн. лв. могат да дойдат от отмяната на намаленото ДДС върху заведенията и ресторантите", каза Григорова.

По думите й, при отпадане на максималния осигурителен доход над 3 млрд. лв. ще влязат в осигурителните фондове, което ще освободи средства от държавния бюджет за всички останали дейности, присъщи на държавния бюджет.

"Многократно сме настоявали за увеличаването на корпоративния данък. Има някакво осъзнаваме от страна на правителството, че не може да продължаваме да прилагаме най-ниските ставки на корпоративния данък, когато са нужни много повече от стандартните средства, залагани в бюджета за справяне с икономически, социални и здравни предизвикателства. Време е да преразгледаме изцяло данъчната система", посочи още Григорова.

Съветът за тристранно сътрудничество обаче не постигна съгласие по удължаването на диференцираната ДДС ставка до края на пандемията. По предложение на служебния кабинет, 9-процентата ставка ще се запази в настоящия си вид, а именно за храни и безалкохолни напитки, сервирани в заведенията, бебешки стоки, книги, туроператорски услуги и ползване на спортни съоръжения, предава БНР. 

От БСК настояват за въвеждане изцяло на по-ниска ставка за храни и безалкохолни напитки, но от финансовото министерство смятат, че това ще ощети хазната с над един милиард лева.

КНСБ настоя за 15% ставка на ДДС и се противопоставя на предложението задължаване на диференцираните ставки до края на пандемията. ""Бизнесът може да бъде подпомаган през разходите, но не и през приходите! Нямаме против да бъде подпомаган, но не и по този начин. Противопоставяме се на това предложение, тъй като до момента, по изчисление на финансите, са поне 250 милиона приходи, загубени за бюджета", обяви главният икономист на синдиката Любослав Костов.  

От БСК подкрепят антикризисната мярка, предложена от служебния кабинет. "С оглед на това, ако успеем да задържим цените на хранителните продукти предлагаме допълнение храни, с изключение на алкохолни напитки", каза председателят на БСК Добри Митрев.

Министерството на финансите вече е направило предварителни разчети по това предложение, отговори зам.-министър Людмила Петкова. "Всъщност ефектът "Загуба за бюджета" е в размер на 1 милиард 250 милиона лева , което поставя въпроса: "Ако се въведе подобна намалена ставка, как ще бъде компенсирана тази загуба в приходната част на бюджета", добави Петкова.