Парламентът запази субсидиите за партиите, вдигна минималната заплата на 560 лева (обзор)

Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас, съгласно Закона за политическите партии, за 2019 г. остава 11 лв. Това прие без дебат парламентът в третия ден от четенето и гласуването на текстове от закона за държавния бюджет за 2019 г., предаде БТА.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г. е 4,5 млрд. лв., а държавният дълг не може да надвишава 22,2 млрд. лв, одобри още Народното събрание.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 1 млрд. лв. 
За 2019 г. приходите, разходите, вкл. за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент - търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет като общият лимит на разходите е в размер до 77 780 200 лв.

Минималната заплата става 560 лева

Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност в държавната администрация от 1 януари догодина окончателно ще е 560 лв, записаха още депутатите с приетите на второ четене текстове от закона за държавния бюджет за догодина. Предложението на БСП минималното месечно трудово възнаграждение да бъде 640 лв. бе отхвърлено.
Според гласуваните текстове базата за определяне на размера на основната месечна заплата за най-ниската длъжност по Закона за отбраната и за МВР /по членове от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, от закона за ДАНС, за НСО, Държавна агенция "Разузнаване"/ е 380 лв. от 1 януари 2019 г.

Детските добавки - без промяна

Размерът на детските добавки остава без промяна през 2019 г., реши още парламентът с приемането на второ четене на текстове от държавния бюджет за следващата година. 
Месечната помощ за семейство с едно дете ще е 40 лева, за две деца - 90 лева, за близнаци - 75 лева. Запазва се подоходният критерий от 400 лева на член на семейството месечно. При средномесечен доход за предходните 12 месеца между 400 и 500 лева на член от семейството ще се изплаща 80 процента от размера на помощта. 
Месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител за 2019 г. ще е 115 лв. От 2019 г. тя ще се предоставя на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето и живее постоянно в страната.
Няма да има промяна и при еднократната помощ при раждане  - за първо дете тя 250 лева, за второ - 600 лева, за трето - 300 лв. Еднократната помощ за отглеждане на близнаци ще е 1200 лв. за всяко дете. Без промяна остават и месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания. 
Спор в парламента предизвика предложението на БСП за еднократна помощ при раждане на второ и/или трето дете в семейство на работещи и осигурени родители от 6400 лв. за всяко дете. Текстът обаче беше отхвърлен от мнозинството с 55 гласа "за", 67 "против" и 26 въздържали се.  Виолета Желева от БСП за България"посочи, че към 2030 г. населението на България застрашително ще намалее и това предложение е крачка напред. 
Бившият вицепремиер Валери Симеонов внесе колорит в дебатите с коментар, че е абсолютно неправилно да се смята, че с материалното стимулиране може да се оправи демографията и обещанието към Желева "лично аз поемам сериозен ангажимент да ви дам 20 400 лева за три поредни раждания на дете, хайде да видим за колко време ще усвоите тези пари!"
Последното ви предложение към г-жа Желева, ако можете да го предложите на повече български жени, сигурно ще има кой да се възползва, иначе така индивидуално не върви, репликира го Георги Гьоков от левицата. Имам чувството, че вие не можете да изкарате и седмица без да направите някое скандално изказване, обърна се и Георги Свиленски към Симеонов. Проблемът на вашето управление е, че всичко във вашите глави е пари, власт и постове, добави той. 
Сега като ви помете улицата, когато утре управляваме, това ще е една от нашите 39 мерки за борба с демографската катастрофа, коментира Надя Клисурска от БСП.
"Трудно ще ме пометат 50 кресльовци", коментира в отговор Валери Симеонов. Освен това нямам никакви притеснения по отношение на това дали ще заемам някакъв пост или няма, дали ще бъда в Народното събрание или няма да бъда, доказах го, каза той. "За мен по-важното е да си бъда аз - такъв какъвто се харесвам - прям и честен", отсече той.

Годишната квота за ваучери за храна - гласувана

Обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна от 320 млн. лв., одобри парламентът. НС отхвърли предложението на левицата за 360 млн.лв. Георги Гьоков от БСП подчерта, че ваучерите са добър инструмент за мотивация и задържане на персонала, неизбежна част от социалните пакети, като в същото време интересът към този начин за допълнително стимулиране се разширява. Няма да струва много на държавния бюджет, призова той мнозинството да подкрепи идеята на социалистите.
Депутатите определиха също 84 млн.лв. за общия размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола, съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители. Не бе прието искането на ДПС за завишаване на средствата с 10 млн.лв.  

Над 3 милиарда лева за общините

Парламентът успя да приеме днес и бюджетите на общините за 2019 г. Общата субсидия за делегираните от държавата дейности към общините е 3 234 390 200 лв. Най-голям е бюджетът на Столична община - 488 552 400 лв., следван от бюджетите на Пловдив - 151 921 700 лв., Варна - 142 053 800 лв., Бургас - 103 475 300 лв., Cтара Загора - 75 159 600 лв., Pусе - 71 382 500 лв., Cливен - 64 646 200 лв., Плевен - 60 787 400 лв., Пазарджик - 57 157 300 лв., Шумен - 49 239 000 лв., Bелико Tърново - 47 151 100 лв. и т.н.
От БСП и ДПС поискаха повече пари за общините, но предложенията им не бяха подкрепени от мнозинството. От БСП излязоха с критики, че не са заложени средства, чрез които да се работи за преодоляване на неравенствата между регионите
Над 120 закона вменяват задължения на общините, без да има финансова обезпеченост за това, посочи Надя Клисурска от Левицата. А Весела Лечева заяви, че в последните години се е затвърдила практиката умишлено да се занижава приходната част на бюджета и след това субективно да се разпределят средствата на гражданите по населените места.