"Има още работа за вършене" - отзвукът от Брюксел и София за доклада на ЕК

Европейската комисия представи днес първия доклад за общото състояние на върховенството на закона в ЕС, придружен от 27 отделни доклада за всяка от страните в Общността. Докладът обхваща четири основни посоки, силно свързани с върховенството на закона - националните правосъдни системи, законодателството за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите, други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за ефективна система на демократично управление. 

В общия доклад за нашата страна се посочва, че съществуват предизвикателства пред работата на съдебната система и на медиите. Един от дадените примери е липсата на прозрачност за собствеността на медиите, за което комисията изразява загриженост. Отчита се нужда от повече средства за работата на институциите, заети с медийната среда, като се уточнява, че сходни наблюдения комисията има за Гърция, Люксембург, Румъния и Словения. 

ЕК дава примери с България, Ирландия, Гърция, Малта, Чехия, Полша и Португалия, като страни с мерки за предотвратяване на корупцията. Комисията отбелязва нуждата от прилагането на мерките, включително с наказания при нарушения, свързани с подаване на неверни имуществени данни, лобизъм и конфликт на интереси. 

Данните сочат, че много държави имат високи стандарти в областта на върховенството на закона, но и че в ЕС съществуват сериозни предизвикателства в тази област. Отчитат се съответните промени, произтичащи от извънредните мерки заради пандемията от Ковид-19. 

Реакциите по изводите за България не закъсняха.

Механизмът за мониторинг над България продължава, бе един от първите коментари на зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова. Тя изрази очакване българските власти да се отнесат сериозно към тревогите на обществото, особено по отношение на чувството за липса на справедливост. Йоурова направи този коментар на пресконференция, посветена на докладите за върховенството на закона в ЕС, в отговор на въпрос по повод протестите у нас.

"Механизмът за сътрудничество и проверка продължава. Знаете, че имаше намерение да бъде закрит, но остава още работа за вършене от страна на властите и основно на правителството. Някои реформи не са приключили. Многократно и ясно българското общество е заявявало, че доверието в правосъдната система и обществените институции е много ниско", допълни Йоурова и поясни, че това не е допълнителна критика и че комисията е готова да окаже съдействие. 

За да подкрепи думите си, еврокомисар Йоурова се базира на резултатите от редовните социологически проучвания в страната ни: "След всяко проучване винаги е имало много ясен сигнал от българския народ, че доверието в съдебната система и институциите е много ниско и на въпроса дали ЕС трябва да продължи с натиска чрез Механизма за сътрудничество и проверка за напредък в реформите, подкрепата на хората винаги е била много силна. В момента ние продължаваме с механизма, като правим обективна картина на състоянието в България било за борбата с корупцията, било за състоянието на медиите. Мисля, че българското правителство и парламент трябва да се справят с тези проблеми. И те трябва да приемат това много сериозно, защото след като хората изразяват такова недоволство и недоверие и чувство, че не е възможно да получат правосъдие от държавата, то това е сериозен проблем, който да бъде поет от националните власти". 

В подобен дух бе и изявлението на еврокомисаря по правосъдието Дидие Рейндерс. "Ние заявихме, че ще продължим да акцентираме върху необходимостта от продължаване на реформите в някои страни-членки. За България един от инструментите за тази цел е механизмът за сътрудничество и проверка. И в предишните документи по механизма беше казано много ясно, че макар да има известен напредък през изминалите години, има сериозна необходимост от реформиране на различни сектори от обществените организации, особено в съдебната система и борбата с корупцията", заяви Рейндерс. 

Докладът на ЕК за България е положителен и обективен, гласеше първата официална реакция у нас, изразена от министъра на правосъдието Десислава Ахладова на брифинг, даден почти веднага след публикуването на документа. Нейното тълкуване е, че Еврокомисията акцентира върху сфери, приоритетно насочени, за да гарантират спазването на върховенството на правото в ЕС, като тези области съвпадат с приоритетите на правителството.

"ЕК на първо място приветства реформата на антикорупционното законодателство и институционалната рамка в България, която доведе до подобрено сътрудничество. Докладът изрично посочва, че в началото на годината бяха инициирани серия от разследвания на високите етажи на властта, като в някои от случаите бяха повдигнати обвинения. Европейската комисия акцентира върху усилията на българското правителство за борба с корупцията, консолидираната законодателна рамка и дейността на специализираните структури, както и в съдебната власт, които свидетелстват за решимостта на българските институции за справяне с проблема с корупцията", отбеляза министър Ахладова.

Тя заяви още, че определени елементи от процедурата по назначаване и разследващите правомощия на т. нар. "специален прокурор" ще бъдат съобразени с препоръките на Съвета на Европа. 

"Искам да заявя, че България благодари на Комисията за този доклад, който прави преглед на прилагането на принципа на върховенството на правото. В резултат на доброто взаимодействие между органите на съдебната и между органите на изпълнителната власт бяха предприети редица действия по наказателно преследване срещу голям брой лица, заемащи висши държавни длъжности за извършени от тях корупционни престъпления. Става въпрос за министри, заместник-министри, народни представители, кметове на общини и райони. По тези дела се работи много активно с Федерална Република Германия и Република Италия, включително и чрез използване на механизмите за сътрудничество на Евроджъст", каза още правосъдният министър. 

"ЕК положително оценява работата на административните съдилища, като подчертава, че през последните години намалява времето за разглеждане на административните дела. Докладът посочва, че по отношение на дължината на производствата през ВКС България е на едно от челните места. България потвърждава непоколебимото си намерение да изпълни решението „Колеви“, като поеме пред ЕК ангажимент да инициира процедура за изискване на експертно становище от Венецианската комисия по предложените изменения в НПК и Закона за съдебната власт в съответствие с конституционната рамка. Решени сме да отговорим на очакването, че определени елементи от процедурата по назначаване и разследващите правомощия на така наречения специален прокурор, ще бъдат съобразени с препоръките на Съвета на Европа", допълни още Ахладова.

Правосъдният министър съобщи, че България ще работи по проект за нова Конституция след като получи становището на Венецианската комисия.

"В контекста на сътрудничеството с ЕК, са разработени и се обсъждат промени в Конситутцията на Република България, с които да бъдат гарантирани стандартите за независимост на съдебната власт на база експертни становища на Венецианската комисия и ГРЕКО. В контекста на доброто сътрудничество с ЕК, както с Венецианската комисия, България на 18 септември 2020 г. инициира с писмо от председателя на Народното събрание до председателя на Венецианската комисия официално становище по предложения проект на нова Конституция. Целта е да постигнем съответствие с принципите и общите стандарти на Съвета на Европа, както и изпълнение на конкретни препоръки, отправени към българските власти. В съответствие със становището на комисията ще работим за постигане на широк политически консенсус за осъществяване на тази реформа", каза още правосъдният министър Десислава Ахладова. 

Президентът беше доста лаконичен в изказването си след последните констатации на ЕК за България. "Аз това нещо го говоря от много отдавна", заяви Румен Радев. 

БСП също взе отношение. "За България докладът за върховенството на закона е опис на държава, управлявана задкулисно, корумпирано и безконтролно. Институциите, призвани да гарантират спазването на закона, не могат или не искат да го направят", коментира зам.- председателят на ПГ на "БСП за България" Крум Зарков. 

"Това е доклад за изгубеното време, тъй като поне от 4 години насам тежките критики, отправени в него, са издигани няколко пъти от БСП включително и във вотове на недоверие, по отношение на пълния провал в борбата с корупцията. За тези години нито един от проблемите не е решен, а се появиха и няколко нови. За съжаление те са обект на внимание на най-високо ниво в ЕС", каза още Крум Зарков. 

"ЕК трябва да се престраши да каже, че липсва индикация, че правителството мнозинството имат волята да направят промени в необходимата посока. Старите проблеми, каквито бяха през 2017 остават и днес. И тогава се говореше за безконтролната власт на гл. прокурор. Днес това отново е отбелязано в доклада. И тогава се говореше за липса на механизъм за контрол над актовете на главния прокурор, за практическата невъзможност за неговото наказателно преследване и днес 4 години по-късно това отново е отбелязано в доклада. И тогава имаше спорове за начина, по който функционира и се конструира ВСС. Темата остава на дневен ред. Липсата на присъди за корупция също не е новина, но отново е на челните страници на доклада на ЕК. Там отбелязано, че и над 80% от хората знаят, че корупцията е широко разпространено явление в България. Отбелязано е също така, че много от тези хора са на площада. Отбелязан е парадоксът, че правителството е изтъкнало като свой приоритет борбата с корупцията, пък точно тази тема предизвика едни от най-масовите протести. Не само, че нито един от проблемите не е решен, а се задаваха нови: пълната деградация на законодателиня процес, начинът, по който натъмно се законодателства през преходни разпоредби или чрез изменения, които нямат нищо общо с първоначално внесените законопроекти, е отбелязано много сериозно в законопроекта. Именно това е един от моделите на задкулисното управление. Задкулисно и непрозрачно управление, което не се свени да ползва медии чрез отделни политици или чрез директно намесване на държавата, която раздава реклами или други форми на пари за определени медии. ЕК казва в прав текст, че повечето издания в България откровено обслужват правителството и правителствената политика. И това го отчитат като проблем", каза още Зарков. 

"Докладът е положителен, обективен и ясно очертаващ постигнатите резултати в резултат на сътрудничеството на страната ни с Европейската комисия и в контекста на Механизма за сътрудничество и оценка и необратимостта на осъществените реформи, както и посоката на бъдещите действия", каза на брифинг председателят на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.

"Комисията акцентира върху сфери, в които държавите-членки, конкретно България, която в този доклад се споменава чак на 10-а страница, приоритетно да насочват своите действия, за да гарантират спазването на върховенството на правото в ЕС. Тези области съвпадат и с набелязаните приоритети на правителството. Докладът изрично посочва, че в началото на годината бяха инициирани серия от разследвания за корупция по високите етажи на властта, като в някои от случаите бяха повдигнати и обвинения", добави тя. 

Според Дариткова докладът на Еврокомисията показва оценяване на усилията на българското правителството в борбата с корупцията, консолидираната законодателна рамка и дейността на специализираните структури в изпълнителната и съдебната власт. 

"ЕК констатира, че българското законодателство предоставя основните правни гаранции за защита и дейност на журналистите и медиите. Правителството потвърждава вече поетия ангажимент за гарантиране на върховенството на правото в България като член на ЕС и готовността на страната ни за активно участие в диалога за върховенството на закона и правото", допълни Дариткова.