Как един рибарски остров в Китай се превърна в химическа империя?

Ако искате да разберете как работи индустриалната мощ на Китай, можете да отидете на остров Чаншин в североизточната част на страната. Там, на брега на Жълто море, се намира един от ключовите елементи на китайската промишлена машина — петрохимически завод, открит през 2012 г. и непрестанно разрастващ се оттогава насам.

Той е концентриран пример за формулата, която превърна Китай в глобален производствен лидер: стратегическо планиране, държавна подкрепа, местни стимули и неудържим предприемачески дух, пише The Economist.

За останалия свят Чаншин е и предупреждение. Докато мнозина се надяват, че Пекин ще ограничи свръхкапацитета си в рамките на политиката срещу „вътрешната хиперконкуренция“, реалността показва друго — Китай не забавя ход. Напротив, развитието на остров Чаншин демонстрира, че за другите държави ще става все по-трудно да изместят азиатския гигант от глобалните вериги за доставки.

От рибарско селище до индустриален гигант

До началото на този век Чаншин е земеделска и рибарска зона под управлението на град Далиен, но има едно стратегическо предимство — единствената слабо използвана дълбоководна брегова ивица в Китай. Държавните плановици решават да превърнат острова в специална икономическа зона с фокус върху химическата индустрия, предлагайки на инвеститорите бързи разрешителни, данъчни облекчения и субсидии.

Сред първите, които виждат потенциала, е частната компания Hengli, базирана на хиляда километра на юг. Основана през 1994 г. от съпружеска двойка, изкупила фалирала държавна текстилна фабрика, Hengli успява да се наложи в сектора на полиестерите, но печалбите са ограничени. Затова предприемачите решават да се "качат" по веригата на стойността и да преминат към производството на пречистена терефталова киселина (PTA), която е основна суровина за полиестерните материи.

През 2010 г. Hengli започва изграждането на първия си завод за PTA в Чаншин. Днес, след няколко разширения и инвестиции за над 3,5 млрд. долара, това е най-големият производител на PTA в света. Китай междувременно се превърна от нетен вносител в доминиращ доставчик, държащ над 60% от глобалното производство, докато подобни заводи в Канада, Европа и Япония затварят или съкращават производството си.

Държавна подкрепа и научна сила

Hengli получава изключителни предимства от базирането си на Чаншин. Развитието на острова е обявено за приоритетен проект в рамките на националната стратегия за възраждане на североизточните провинции. Това носи данъчни облекчения, преференциални кредити от държавни банки и бързо административно обслужване.

Държавата дори драгира и възстановява приливните зони, изграждайки модерно пристанище. Според изчисленията на Международния валутен фонд, разходите на Китай за индустриална политика възлизат на около 4,4% от БВП — далеч над световните стандарти.

Освен пари, държавата осигурява и достъп до наука. Само на десетина минути път от завода се намира кампусът на Института по химическа физика в Далиен, част от Китайската академия на науките. Там учените работят върху по-ефективни методи за производство на PTA, а Hengli се възползва от бързата комерсиализация на научните резултати. На практика компанията има безплатен държавно финансиран научен отдел.

Разрастването на химическата империя

Hengli не спира дотук. През 2019 г. компанията започва и собствено производство на параксилен (PX) — ключова суровина за PTA, за да намали зависимостта си от внос. Тъй като PX изисква петрол, Hengli не се впуска в сондажи, а създава подразделение за строеж на супертанкери, които да превозват суровината.

Въпреки успехите, не всичко е розово — пазарът на полиестер се забавя, а шофьорите на камиони около завода чакат с часове за поръчки. „Има твърде много шофьори, а търсенето е слабо“, споделя един от тях. Както и при други китайски гиганти, дългът на Hengli поражда безпокойство.

Дали останалият свят трябва да се тревожи, че Китай контролира PTA-производството? На пръв поглед не — полиестерът не е стратегическа суровина. Но химическата промишленост често е определяна за „индустрията на индустриите", защото нейните продукти влизат във всичко — от дрехи и пластмаси до автомобили и електроника.

И тук Китай не просто доминира, а дори продължава да разширява влиянието си. Докато Западът се фокусира върху редкоземните елементи, Пекин тихо укрепва позициите си в химията. Новият държавен план за Чаншин предвижда островът да се развие в център за високоспециализирани химикали.

Да настигнеш Китай е трудно. А да го настигнеш, докато той продължава да ускорява — почти невъзможно, пише още изданието.