Първо заседание на новия каталунски парламент

Каталунският парламент, в който мнозинство имат партиите, които са за независимост на автономната област, се събра на първото си заседание след изборите на 21 декември, предаде Франс прес.

Сесията се провежда два месеца след безпрецедентната политическа криза в Каталуния, породена от опита за отцепване на областта.

Партиите, привърженици на независимостта на Каталуния, избраха Роже Торен за председател на новия каталунски парламент. Торен бе предложен за поста вчера от Републиканската левица на Каталуния. За него днес гласуваха 65 депутати, а 56 бяха против. Във вота не участваха осемте депутати от партиите, подкрепящи независимостта, които са в ареста или в доброволно изгнание в Брюксел. Сред тях е и отстраненият от Мадрид каталунски лидер Карлес Пучдемон.

Роже Торен е на 38 години. Той е политолог по образование и е бил депутат в предишните два парламента на Каталуния. Торен и е най-младият председател в историята на каталунския парламент.

Заседанието на новия парламент започна в 11 ч. местно време. Пред сградата на парламента се бяха събрали стотици привърженици на независимостта на областта, които могат да гледат заседанието на огромен екран.

На изборите на 21 декември партиите, поддържащи независимостта на Каталуния, спечелиха 47,5 процента от гласовете и имат 70 депутати в 135-местния парламент. Това абсолютно мнозинство им позволява по принцип да предложат кандидат за регионален лидер. Вчера двете основни партии - "Заедно за Каталуния" и "Републиканска левица на Каталуния", обявиха официално, че са постигнали споразумение за издигане на Карлес Пучдемон за регионален лидер, предаде БТА. Двете партии имат съответно 34 и 32 депутати в парламента. Пучдемон е лидер на първата. Предстои подкрепата си за него да обявят и четирима депутати от крайната десница на Каталуния, партията "Кандидатура за народно единство", която също е за независимост.

Мнозинството от 70 депутати обаче е само теоретично. Осем от депутатите поддръжници на независимостта са в ареста или избягаха в чужбина и не могат да участват в гласуването в пленарната зала. Трима са в ареста, обвинени в бунт и отклоняване на средства, а петима, сред които самият Карлес Пучдемон, за които има също издадена заповед за арест, избягаха в Брюксел.

Първата цел на партиите, борещи се за независимост на областта, е да получат контрол върху поста председател на парламента и органа, който следи за спазването на регламента и дневния ред. Именно този орган одобрява или не дистанционното гласуване на едни или други депутати. За депутатите, които са в ареста, това изглежда е възможно, въпреки че парламентарният правилник не го предвижда, казва правителствен източник от Мадрид. Тези хора не са избрали сами да отидат в ареста, а са там с решение на съдия. Но дистанционното гласуване не може да важи за онези, които по своя инициатива са в Брюксел, казва източникът.

Мадрид предупреди, че ако днес бъде направен опит да гласуват депутати, които са в Брюксел, това веднага ще бъде обжалвано и ще блокира нормалната работа на парламента.

Привържениците на независимостта на Каталуния могат да запазят контрола върху парламента и само с 62 присъстващи в пленарната зала депутати плюс гласовете на тримата депутати в ареста, тъй като опозицията, съставена от либералната партия "Гражданите" ("Сиудаданос"), социалистическата партия и Народната партия на Мариано Рахой, има само 57 депутати. Осемте депутати от групата "Обща Каталуния", която е близка до партията "Ние можем" ("Подемос"), казаха, че ще се въздържат от гласуване и така ще е невъзможно сформирането на мнозинство, което да подкрепя оставането на областта в Испания.

Испанският премиер Мариано Рахой вече каза, че няма никога да допусне Карлес Пучдемон да ръководи Каталуния от Брюксел, било то чрез интернет или видеоконферентна връзка. При първия административен акт, който ще бъде взет в тази насока, ще бъде сезиран Конституционният съд на Испания. Ще се стигне до блокаж на издигането на кандидатура за регионален лидер и правителството в Мадрид ще продължи да управлява директно Каталуния, която бе лишена от автономия след неконституционния референдум за независимост на 1 октомври.

Според испанския министър на икономиката Луис де Гиндос политическата криза вече коства 1 милиард евро на страната от забавяне на икономическия растеж на Каталуния, която осигурява 19 процента от БВП на Испания. Над 3000 предприятия, обезпокоени от кризата, предпочетоха да преместят централите си извън Каталуния след референдума.