Работодатели и организации скочиха срещу готвени промени в хазарта

Работодатели и редица организации реагираха остро срещу готвените промени в хазарта у нас. Миналата седмица вицепремиерът Валери Симеонов обяви, че внася проект за промени в Закона за хазарта. Те предвиждат към забраната за пряка реклама за хазарт да се прибави и непряката реклама, която включва наименованието на хазартната игра или търговската марка на организатор на хазартна игра върху продукти и стоки, свързани с хазарт. Симеонов предложи също да се забрани съобщаването на резултатите от игрите и спечелените печалби, което досега даваше възможност на организаторите на хазарти игри да заснемат спечелили от лотарията и да ги излъчват по телевизионните канали.

Другото предложение е лотарийните билетчета да се продават само на лицензирани от комисията по хазарта места. Сега те могат да се купуват отвсякъде - от големи вериги бензиностанции, хипермаркети, малки магазинчета и дори от офисите на "Български пощи".

„Компаниите, които организират лотарийните игри, са едни от най-крупните данъкоплатци в страната и ограничаването на тяхната дейност ще доведе до сериозни загуби за държавния бюджет, а оттам и за обществото, които се измерват в десетки и стотици милиони годишно”, заявиха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

„Готвените промени в закона биха довели и до тежки последици за множество малки търговци, които разчитат много на продажбите на лотарийни билети, за да развиват своя бизнес. През 2017 г. над 70 млн. лева са изплатени под формата на комисиони на разпространителите на лотарийни билети. Ако предлаганите промени станат факт, това на практика ще  означава и ликвидация на много работни места”, допълниха от КРИБ.

Конфедерацията възразява срещу порочния законодателен подход да се обявяват промени, които засягат широк кръг предприемачи и граждани, без да е извършена изискуемата предварителна оценка за тяхното въздействие и да са оценени фискалните ефекти от евентуалното им прилаган".

КРИБ заявява готовността си да защити българската индустрия и представлявания от тях бизнес от 900 хиляди заети като цяло, от които 177 хиляди заети пряко или косвено в игралния сектор, от законодателен волунтаризъм, воден от популизъм, предизборни нагласи и неясни интереси.

От Българския футболен съюз също се обявиха срещу готвените промени.

„Обръщаме се към управляващите – моля, оттеглете тези предложения! Не съсипвайте едни от малкото икономически субекти, които генерират устойчиви и солидни приходи в държавния бюджет и заедно с това реално подпомагат спорта и българския футбол, който така или иначе няма достъп до бюджетни средства и през годините се е справял със собствени ресурси”, се казва в отвореното писмо на БФС.

Организацията IAB България, обединяваща българския дигитален бизнес, заяви че, ако бъде приет в сегашния му вариант, законопроектът ще засили доминацията на нашия пазар на големите международни платформи като Google и Facebook за сметка на българските.

„Макар през последните години пазарът на интернет реклама да бележи ръст, големите международни платформи като Google и Facebook продължават да доминират на този пазар, като само Facebook привлича 27% от всички приходите от онлайн реклама през 2017 г., а Google около 23%. Третият голям играч е разбира се Youtubе с 11%.

С дял от приходите повече от 60%, посочените играчи ще имат възможност да публикуват и излъчват реклама на хазартни игри, без да са ограничени от националните правила, което няма как да се прилага за местните администратори. Ето защо, за нас е от особено голямо значение всяко законодателство, регулиращо рекламата да бъде съгласувано и обсъдено”, се казва в позицията на IAB България.

Според тях текстовете в законопроекта се нуждаят от сериозно прецизиране, за да могат да бъдат защитени интересите на всички страни – гражданите, рекламодателите, пъблишърите и администраторите. Това може да бъде постигнато ако бъде спазена законовата процедура по обществени консултации, преди приемането. По този начин ще се даде възможност на бизнеса да участва при решаването на стратегически въпроси от значение за сектора на електронните онлайн медии.

Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО) също настоя текстовете да се подложат на обществена дискусия с бизнеса, експерти, медии и с всички, които имат отношение по темата. „Прибързаното приемане на неясна редакция на закона няма да доведе до ползи за обществото”, категорични са от АБРО.