Радев: Натискът за Северна Македония е огромен

Европейската перспектива на Република Северна Македония няма алтернатива и е стратегическа цел за българската държава. Интеграцията на югозападната ни съседка, обаче, няма как да се случи без преди това да се гарантират правата на българите в Северна Македония и да се спре езика на омразата.

Това заяви президентът Румен Радев при откриването на Национална конференция "Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония", която се провежда в НДК. Форумът е под патронажа на държавния глава и се провежда в деня, в който отбелязваме 119 години от гибелта на големия български революционер Гоце Делчев.

По думите на Радев, натискът към България за съгласие за започване на преговори на Република Северна Македония с ЕС е огромен. "Натискът е огромен, за съжаление, и това е парадоксално - натиск към държавата членка в голямата си част, в по-малката част - към страната кандидат, натиск заради неразбирането на дълбочината на историческите проблеми", добави той. Президентът посочи, че натискът е бил особено силен миналата година на проведените два европейски съвета, които бяха готови да разгледат въпросите по разширяването, но това не се случи понеже българската позиция беше отстояна.

Използват се всякакви методи за лобиране и натиск върху България чрез нашите съюзници и европейските институции за вдигане на ветото, подчерта държавният глава.

"Големият въпрос, който предстои пред българската политика и общество, е кога България ще даде съгласие за начало на преговорния процес. Винаги съм твърдял, че това трябва да бъде след като се промени Конституцията и се впишат македонските българи на равноправна основа с другите части от народи", припомни президентът.

Според него това трябва да стане преди началото на започване на преговорите, защото, по думите му, вече има много събития и процеси, които ни доведоха до положение да загубим доверие.

"От почти пет години имаме Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, но какво се случи до момента - нима нещо се промени в политически план, единствено нотата до ООН. Каква е гаранцията, че следващите пет години нещо ще се промени в положителна посока. Какви са механизмите, с които ЕС ще гарантира не просто нашия национален интерес, ще гарантира своята устойчивост по този проблем - дали в процеса по стабилизиране и асоцииране, дали в преговорната рамка, с каква пътна карта, или ще ни се предложи да направим едностранни декларации, които нямат правнообвързваща сила", каза още Радев.

Държавният глава заяви, че промяната на Конституцията и вписването на една думичка "българи" редом с другите части от народи означава, че РСМ приема европейската идея и Копенхагенските критерии. Радев коментира, че, ако парламентът на РСМ и управляващите нямат политическата воля да демонстрират съгласие с Копенхагенските критерии за членство в най-важната им част- човешките права и недескриминация, тогава за каква национална цел говорим в нашата съседка да се стреми към ЕС. Президентът добави, че вписването на македонските българи в Конституцията ще бъде ясен знак и категорична заявка, че РСМ е готова, като консолидирана политика и консолидирано общество, да бъде член на ЕС. 

Президентът Радев заяви още, че той е "за" да отворим вратата на преговорите, когато видим ясни гаранции за устойчив и необратим процес по защита на нашето културно-историческо наследство.

"Има нещо, от което крачка назад не може да се прави – правата на българите в Република Северна Македония. Преди 20 дни открихме в Битоля български културен клуб – на българите, живеещи в Република Северна Македония. За нас това е български дом, където ще се говори за идентичност, за български традиции, на български език и ще се възпитават поколения. За съжаление, в лапите на тежка пропаганда, с езика на омразата, колегите ни там се опитаха да омаловажат не само създаването на този клуб. Дали и от какво е продиктувано това - ще оставим коментарите на анализаторите, на хората на науката, на участниците в междуправителствената комисия", каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време конференцията. 

По думите й, и ние имаме голяма вина, тъй като през годините сме пропилели много възможности, особено през последните 30 години, в които българската позиция е могла да бъде много по-активна – финансово и икономически, на обмен на наука, на бизнес, на контакти. "Оставихме тези отношения да се развиват от само себе си и по инерция, загубихме възможността да покажем българската гледна точка за историята и за това, което става в днешни дни, да покажем тази гледна точка на нашите европейски партньори, далеч преди отварянето на преговорите. Случаят в Битоля показва, че сме още много назад, има още много стъпки, които трябва да бъдат извървени", допълни Йотова.