Радев свиква заседание на КСНС за интегрирането на Западните Балкани в ЕС

Президентът Румен Радев свиква заседание на Консултативния съвет за национална сигурност на тема "Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на Република България в разширяването на ЕС и в процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания". КСНС ще заседава от 14:00 часа на "Дондуков" 2, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 

През декември Радев обяви, че КСНС по темата за Република Северна Македония /РСМ/ ще бъде свикан в първата половина на януари. Тогава той посочи, че е важно да има становище на този политически орган, в който и партиите да имат ясна консолидация какво трябва да се направи, така че да ускорим процеса за интеграция на Република Северна Македония в ЕС, но при зачитане на българския национален интерес. 

Преди дни Радев приветства намеренията на правителството да бъде активизиран диалогът с РСМ по всички важни теми от взаимен интерес, но паралелно с това изрази очакване да бъдат решени и всички отворени проблеми. Той посочи, че конституционните гаранции на правата на македонските българи, отказът от езика на омразата, прекратяването на процесите на дебългаризация, на фалшифициране и унищожаване на нашето хилядолетно културно и историческо наследство само ще спомогнат и ще ускорят процеса на интеграция, за да може най-сетне ние да отворим вратата за преговори за членство, предава БТА.

Премиерът Кирил Петков, който се очаква да посети Скопие на 18 януари, заяви в парламента, че позицията на България към преговорния процес с РСМ се запазва, както е разписано в Декларацията на НС от 2019 г., и се надгражда с пет отделни комисии.

На 10 октомври 2019 г., със 129 гласа "за", четири "против" и един "въздържал се", 44-тото Народно събрание подкрепи започването на преговори за членство на РСМ и Република Албания в ЕС при определени условия. Депутатите приеха Декларация във връзка с разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на РСМ и Република Албания. В Декларацията Народното събрание призовава официалните представители на РСМ да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 1 август 2017 година. Българският парламент призовава властите в РСМ да се придържат стриктно към чл.8 от договора, а именно "към обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития". Да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. македонско малцинство в България /вкл. в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати/. Да се придържат към ратифицираната от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на РСМ, да прилага изцяло договореностите, постигнати от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси в учебните програми и материали в най-кратки срокове. Да се прекрати всякаква форма на говор на омразата по отношение на България и гражданите на РСМ с българско самосъзнание, вкл. по медии, надписи. Да съдействат за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища на територията на РСМ в духа на европейските ценности.

Премиерът Кирил Петков подчерта, че в коалицията има абсолютно ясна обща позиция, разписана в Коалиционното споразумение, и пълна координация в Министерския съвет по темата. С това, че отиваме на разговори на 18 януари, показваме, че добросъседството е основен принцип за взаимоотношенията ни с РСМ, заяви Кирил Петков. 

За запазване на единната позиция на България по отношение на РСМ, която е изразена в Декларацията на НС от 2019 г., и надграждане в конструктивен дух се договориха политическите сили "Продължаваме Промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България" в коалиционното споразумение за съвместно управление, което подписаха през декември преди обявяването на новия редовен кабинет. Като надграждане те записаха да се активира работата на двустранните комисии, предвидени в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, чрез календар за месечни срещи; създаване на бизнес комисии; по-силно сътрудничество в сферите на транспорта /директна самолетна връзка София-Скопие, коридор номер 8, финансово подпомагане на жп връзката/, науката и културата /общ културен календар, съвместни научни конференции/. Очаква се също съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси на България и РСМ да продължи работата си. България очаква от властите на РСМ да гарантират трайната защита от дискриминация и равните права на македонските граждани с българско самосъзнание като неотменна част от европейските ценности. Предвиден е и обмен на архиви от периода 1944-1991 г. с цел реабилитиране на пострадалите от репресиите, както и подпомагане на интеграцията на РСМ в ЕС чрез ползване на български технически капацитет.

Пред журналисти в парламента Станислав Балабанов от ИТН подчерта, че без спазване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество няма да се водят разговори. РСМ трябва да запише българите като народ в конституцията си, както албанците, сърбите, да елиминира езика на омразата, категорични са от ИТН. 

Заместник-председателят на парламента Мирослав Иванов от "Продължаваме Промяната" смята, че правилният подход е да се остане в рамките на договореното в коалиционното споразумение - да разширим диалога си с РСМ, и това да са основните приоритети. Според Иванов е нужно да насочим разговора към засилване на икономическото сътрудничество. 

Позицията ни винаги е била, че българската история, българската култура и българският национален интерес не са обект на търговия, коментира депутатът от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев. Той също подчерта, че България следва да изпълнява позицията, изложена в декларацията на Народното събрание от 2019 г. във връзка с разширяването на ЕС. 

Бившият вицепремиер и министър на външните работи, и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Екатерина Захариева заяви през декември в парламента, че за тях е много важно новото правителство да не отстъпва от позицията, приета и от правителството на ГЕРБ, и от парламента в Декларацията, като отбеляза, че от РСМ почти нищо не изпълняват по договора за добросъседство. 

Христо Иванов от "Демократична България" също изрази мнението, че в наш национален интерес е РСМ да бъде част от Европейското семейство заедно с нас, но при спазване на договора за приятелство. Според Иванов е въпрос на намиране "на онзи подход с властите в Скопие, който да осигури и двете цели". 

От "Възраждане" са категорични, че не бива да се прави компромис по темата с РСМ. "Заявихме, че не бива да се прави никакъв компромис по темата с Македония, тъй като нашите македонски братя са показали, че разбират само и единствено езика на твърдата дипломация", беше коментарът на лидера на партията Костадин Костадинов след консултациите при президента преди връчването на мандат за съставяне на кабинет през декември.

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония беше подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев, а по-късно беше ратифициран от парламентите на двете страни. Той е юридически обвързващ документ между двете страни, уреждащ трайно и стабилно добросъседските отношения и стремежа за развитие на сътрудничеството помежду им. Резултат е от петгодишен процес на преговори на работните групи на двете външни министерства и представлява надграждане на съвместната декларация, подписан на 22 февруари 1999 г. от министър-председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Освен съвместно честване на празници договорът предвижда двете страни да си сътрудничат в рамките на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации и форуми, сътрудничество в областта на инвестициите, икономиката, митниците, туризма, спорта, образованието и културата. В документа България се ангажира да подкрепя Македония в интеграцията й в НАТО и ЕС.

Тази година се навършват 30 години откакто България първа в света призна независимостта на Македония с името Република Македония на 15 януари 1992 година.