Радев влиза с висок рейтинг във втория си мандат. Стартов кредит на подкрепа и за правителството

Румен Радев започва мандата си с традиционно високо доверие от 58,5% и с недоверие от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие), обявиха от "Галъп интернешънъл". Социологическата агенция цитира данни от собствено представително проучване, проведено сред 805 пълнолетни българи между 6-ти и 14-ти януари по метода "лице в лице".

Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%). Това се случва за пръв път от началото на първия мандат „Борисов“ през 2009 г. насам и показва "акумулиране на надежда за край на политическата криза.", отчитат социолозите от "Галъп"

Високи обаче са икономическите страхове, показва проучването. 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „Борисов“ и последвалите протести по повод високи цени. Има закономерен за начало на мандат ръст и в доверието в парламента и то достига 31,9%, при спадащо недоверие (56,9%), уточняват социолозите.

Позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не искат Северна Македония да започне преговори при никакви условия, 60,8% – само ако изпълни договора си с България, а 7,6% не поставят условия. В края на 2020 г., много по-сериозен беше делът на колебаещите се – който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната, опция, показват данните.  

Високо институционално доверие на прага на втория мандат президента

Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.

Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова. 

Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционните за нашето общество негативни нагласи към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите изразяват лично доверие към нея, 41,2% казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.

На базата на опита сие в проследяването на тенденциите в доверието към президентската институция от 90-те години насам от "Галъп" коментират, че. Механизмът на избор и конституционната роля на президента предполагат високо обществено доверие в тази институция. "Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първия мандат на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега", допълват от социологическата агенция.

[[{"fid":"387573","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":576,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Стартов кредит на доверие към правителството 

След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се е случило през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов, посочват социолозите. Сега 44.9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.

„Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци“, коментират от социологическата агенция.

В настоящия случай предизвикателствата никак не липсват, като се има предвид, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да растат. „Галъп интернешънъл болкан“ следи икономическите равносметки и очаквания на българите и този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 и началото на 2013 г. Тогава, тревогата от цените премина в протести, довели и до оставката на правителството на Борисов, припомнят социолозите. От агенцията най-вероятно визират внезапното увеличение на сметките за ток през зимата на 2013-та, довело до т.нар февруарски енергийни протести.   

За последните десет години показателят, регистриращ повишена чувствителност към ценовия ръст обикновено се е задържал в полето между 60 и 70%, припомнят социолозите. Плавен ръст при него започва да се наблюдава със ситуацията около избухването на пандемията от коронавируса през 2020 г. като този ръст е продължил заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г., които са оказали и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите. 

[[{"fid":"387572","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":579,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Начални положителни сигнали за парламента 

Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. Тридесетгодишната изследователка традиция на „Галъп интернешънъл“ показва, че преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ. Парламентът се превръща във фокус на негативното отношение към партийната политика.

В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета.

От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението. През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока.

Това е типичният за старт на мандат „бонус“ доверие, както и очаквана инерция от наскоро отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица, коментират от социологическата агенция. 

[[{"fid":"387571","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":576,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Казусът със Северна Македония 

Помолени да изберат измежду три опции в началото на 2022 г., мнозинство от 60,8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България.

15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Република Северна Македония да стане член на ЕС, а 7,6% избират опцията България да подкрепи Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.

Данните показват високи нива на принципна подкрепа в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г.  Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия. 51,1% бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Република Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8% смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция.

Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма как да улови техните ефекти, защото завърши преди срещите в Скопие и София, добавят от социологическата агенция. 

[[{"fid":"387570","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":576,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

* Методология: Данните са от последната вълна на изследване „лице в лице“ между 6 и 14 януари 2022 г. с добавка от предходната вълна – през декември 2021 г., както и с ретроспекция от предходното близо десетилетие на изследвания. В последната вълна на изследване са участвали 805 пълнолетни българи лице в лице. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.