Швеция: Последни телевизионни дебати преди парламентарните избори с несигурен изход

Интеграция, данъци, социална държава: в Швеция партийните лидери си размениха последни удари преди парламентарните избори на 9 септември, на които крайната десница може би ще изпревари системните партии.

Кандидатите на осемте състезаващи се партии се изправиха един срещу друг по телевизията, опитвайки се да спечелят онази една четвърт от общо 7,5-те милиона избиратели, която още не е решила за кого ще гласува броени дни преди вота.

Нито "червено-зеленият" блок на досегашния министър-председател социалдемократ Стефан Льовен, нито "буржоазният" блок, воден от консервативния лидер Улф Кристершон, няма да получат мнозинство в Риксдага и са обречени да търсят съюзи извън своя лагер.

"Шведските демократи", антиимиграционна партия с неонацистко минало, ще получат 20 процента от вота според сондажите на седем института, реализирани през последните 10 дни - повишение със 7 процентни пункта в сравнение с изборите през 2014 г.

В края на изборния ден формацията може да се окаже втора след социалдемократите и наравно с консерваторите, без никакъв шанс да влезе в правителството на този етап, но силна, с безпрецедентно досега влияние.

Изследванията на общественото мнение трябва да се приемат много внимателно, тъй като разликите между прогнозите им са главозамайващи: близо 9 процентни пункта делят най-ниския резултат за "Шведските демократи" (16,3 процента) от най-оптимистичния (24,8 на сто).

Стефан Льовен призова вчера шведите да гласуват за стабилно "правителство, способно да ръководи Швеция в тези несигурни времена".

По-рано същата вечер по частния телевизионен канал TV4 бившият металург защити резултатите от работата на правителството си, критикувано, че е отворило широко границите на Швеция за 250 000 кандидати за убежище през 2014 и 2015 г., преди да ги затвори отново.

"Интеграцията е жизнено важен въпрос на нашето време", заяви по верме на същия телевизионен дебат Улф Кристершон, а лидерът на крайната десница Джими Окесон обвини правителството в прекалено мека политика в борбата срещу престъпността, като настоя "онези, които не се адаптират, да отидат да живеят в друга държава".

Министър-председателят от своя страна се присмя на партиите от Алианса (консерватори, либерали, центристи и християндемократи), които "обещават едновременно и да намалят данъците, и да защитят социалната държава".

Десницата и левицата според прогнозите ще получат съответно 37 процента и 40 процента от гласовете.

"Трудно е да се идентифицира най-вероятният сценарий", заяви за АФП Улф Берелд от Университета на Гьотеборг.

По-голямата част от наблюдателите все пак предвиждат ново правителство на малцинството, съставено от Льовен, с още по-слабо малцинство от сегашното.

Вчера той се обяви за сътрудничество с Партията на центъра и с либералите.

"Шведските демократи" заявиха, че са готови да си сътрудничат както с левицата, така и с десницата, при условие, че ще могат да определят миграционната политика на страната. Но поне досега, въпреки жестовете отдясно, нито един от блоковете не е склонен да наруши "санитарния кордон".

Улф Кристершон, основният съперник на Стефан Льовен, с когото ще се срещнат утре на последен телевизионен дебат, вчера отново отказа да подаде ръка на крайната десница.

Така че той няма да има друг избор, освен да договори компромис със социалдемократите по основните проблеми на обществото: данъчна реформа, интеграция, образование, система за социални грижи.

Но техните различия, например за равнището на социалните помощи и за бюджета, предвещават напрежения, преценявани като непреодолими от някои анализатори, които формулират хипотезата за предсрочни парламентарни избори, първите от 1958 г. насам.

Теоретично, той би могъл да се реши да се опре да крайната десница, в замяна на отстъпки - или политически, сиреч влизане в правителството (което четирите партии досега отказват), или чрез ключови постове в парламентарните комисии.

Сондаж на Ипсос от 28 август показва, че една трета от консервативните избиратели искат "Шведските демократи" да участват в десен кабинет.

Какъвто и да бъде резултатът в неделя, Джими Окесон предупреди социалдемократите и консерваторите, че повече не биха могли да го държат настрани и да смятат партията му "за мимолетна болест, временно засегнала парламента".

Матео Салвини, лидерът на италианската крайна десница и "силният човек" в правителството на Италия, вчера го подкрепи, като остро порица щедростта на шведската държава, която "действа като магнит за безброй нелегални мигранти".

Призив за отпор на крайната десница е събрал подписите на 250 културни дейци и до снощи е подкрепен от 100 000 души във Фейсбук.

Пиа Олин от Франс прес / БТА