"Случва се: краят на ерата Ангела Меркел", гръмнаха световните медии

Британският и американският печат отделят голямо внимание на новината, че германският канцлер Ангела Меркел се оттегля поетапно от постовете си.

"Случва се: краят на ерата на Ангела Меркел", пише в. Ню Йорк таймс" и посочва, че новината не е била напълно шокираща: германците периодично се молеха за това или се опасяваха от такова съобщение от началото на миграционната криза през 2015 г. Въпросът сега е дали Меркел ще завърши последния си мандат, но най-вероятно голямата коалиция между нейната партия и левоцентристките социалдемократи ще падне преди следващите избори, коментира американският ежедневник.

За Германия това може да се окаже водоразделен момент, прогнозира "Ню Йорк таймс". Решението на Меркел може да ознаменува ново начало за германските консерватори, изправени пред криза на идентичността след годините на нейното прагматично лидерство. В най-добрия случай това ще консолидира разколебаната партийна система, в която две традиционни партии в центъра са под обсадата на по-малки политически сили.

Решението на федералния канцлер показва също, че нито Меркел, нито страната й са имунизирани срещу силите, които пренаредиха политиката в цяла Европа, пише в друг материал "Ню Йорк таймс". Американският ежедневник цитира Меркел, която казва: "Не съм родена канцлер и никога не съм го забравяла". Да бъда канцлер беше чест", казва Меркел.

В. "Гардиън" изтъква, че неделните избори в германската провинция Хесен са били последната капка, преляла чашата и мотивирала решението на Меркел. Около 50 процента от анкетираните там гласоподаватели заявили, че искат да изпратят "протестно послание" до Берлин. Британският ежедневник изтъква, че ръководството на Християндемократическия съюз е накарало Меркел да обяви, че няма да се кандидатира за лидерския пост на партийния конгрес през декември.

Американският в. "Вашингтон пост" пише, че Меркел е признала, че вече е обезсилена и че вече е започнала борбата кой да я наследи, а това задълбочава европейския дефицит на качествени лидери. Битката за неин наследник може да се превърне в референдум за властването на Меркел, а този, който надделее, веднага ще стане и фаворит за канцлерския пост. Каквото и да се случи, пише американският ежедневник, оттеглянето на Меркел ще сложи началото на мащабен преход на целия континент. Той беше моделиран от нея през последните 13 години чрез начина, по който тя се справи с многобройни дългови кризи, със своите решения за ядрената енергия и най-вече със съдбовния си избор да позволи на повече от 1 милион търсещи убежище чужденци да влязат в Германия.

Британският в. "Таймс" отбелязва, че дългото сбогуване, обявено от Меркел след поредно партийно отстъпление на национални и провинциални избори, известява и период на нестабилност в най-голямата европейска икономика, а изборът на неин наследник най-вероятно ще е хаотичен.

Решението на Ангела Меркел да не участва в следващата битка за лидерското място в Християндемократическия съюз (ХДС) в очите й явно е необходим компромис, чрез който да запази в най-близките години креслото на германски канцлер, пише в. "Известия".

Защото тя веднага направи и друго изявление - че няма да се кандидатира на федералните избори през 2021 г. С други думи Меркел маркира границите на политическия пазарлък: тя напуска висшия пост в партията си и се отказва от участие в следващите избори срещу възможността да приключи настоящия си мандат, коментира руският ежедневник.

"С този жест тя официално пое вината за незадоволителните резултати от регионалните избори, демонстрира гъвкавост и готовност за обновяване на партията. Същевременно канцлерката засили подкрепата за своята съратничка - (генералния секретар на ХДС Анегрет) Крамп-Каренбауер, която веднъж дори бе наречена "мини Меркел" от сп. "Шпигел". Ако партията подкрепи тази кандидатура, (фрау) канцлерин формално ще запази ефикасни лостове за управление и контрол в ХДС", прогнозира "Известия".

Най-лошият за Меркел вариант ще е ХДС да бъде оглавен от сегашния здравен министър Йенс Шпан, твърди в. "Газета". Като представител на консервативното крило в ХДС той е сред основните противници на Меркел в партията. Шпан бе сред първите, настояли за кадрово обновление на ХДС, освен това е против сегашното миграционно законодателство, отбелязва всекидневникът.

След пораженията на ХДС в Хесен и Бавария "Меркел се опитва да запази правителството си, като се откаже от партията", резюмира пред в. "Комерсант" политологът от Дюселдорф Томас Погунтке.

Едва допреди две години Меркел бе наричана безспорен лидер на Европейския съюз, напомня, цитиран във "Взгляд", руски сенатор, според когото нейният отказ от борбата за партийно лидерство е миграционната криза в Германия.

"Основна причина е решението да приеме във ФРГ 1,1 милиона бежанци. "Ще се справим", уверяваше тя. Не се справи. Кризата с мигрантите бе начало на залеза й", пише в Туитър Алексей Пушков.

В. "Новие известия" напомня критиките на германски опозиционери в таблоида "Билд", че Меркел е проявила "излишно дружелюбие" към президентите на Русия и на Турция, Владимир Путин и Реджеп Ердоган, на последната им среща в Истанбул. Не им харесало по-специално, че държавните лидери били хванати за ръце на общата снимка.

"Всъщност Меркел не е проявявала в Истанбул дружелюбие към Путин и Ердоган" - това са "стандартни дипломатически процедури", коментира пред сп. "Економика сегодня" германистът от Москва Александър Камкин.

По думите му в Германия днес "погребват" Меркел като политик и с тези обвинения във всевъзможни "смъртни грехове" се цели канцлерката да бъде окончателно "закопана".

Ръкостискането с Путин далеч не е най-нелепият повод за това. В днешния политически контекст Меркел е под удар, не защото изповядва различна ценностна политика, а само защото мнозина чакат кариерата й скоро да приключи и се опитват да забият нови гвоздеи в капака на "ковчега" й, заключава наблюдателят.

По материали на БТА