Как се пише страхотна дълга реч

Програмната реч - какво е тя?

Така нареченото "програмно" слово, или "основно" обръщение, "основна реч" (keynote speech) е различно от кратката реч пред публика, посочва TheBalance.com. Има голяма разлика между това да говориш 3 минути и да говориш 30. За 30-минутна реч е нужна подготовка с написани до 3000 думи. За късата от 3 минути - около 300. 

Чест е за някого да го поканят да изнесе дългата програмна реч пред публика - било то пред колеги, професионалисти, завършващи студенти или друг тип аудитория. Затова, човек трябва много старателно да се подготви. 

Колкото по-дълга е речта, толкова по-лесно е да се загубите в говорене, дори и при добро, ударно начало. 

Може да са необходими 2 часа или дори половин ден, за да се напише кратка реч. А програмната - за нея може да бъдат нужни 2 седмици, с редакцията и финализирането. Организацията на този труд може да отнеме безкраен брой часове. В помощ, тук следват четири стъпки: 

Проучете аудиторията. Какви хора ще слушат и как може да свържете темата си с тях? Какви са техните "вътрешни бутони", как може да ги накарате не просто да бъдат публика, а да слушат и да се съгласяват. Кои са думичките и фразите, информационните опорни точки, с които да ги накарате да започнат да клатят утвърдително глава. 

Започнете с финала. Какво искате публиката да направи, след като бъде произнесена речта? В идеалния вариант, всеки слушател ще бъде вдъхновен да се изправи и да направи аплодира. Всичко в речта ви трябва да бъде изградено около този призив за действие. Ако заведете публиката там, където искате тя да стигне, директно с едно изречение, или пък съобщите нещата телеграфно, речта ви ще бъде скучна. 

Разделете на три части. После може да разделите тези части на още три. Трудно е да се следи внимателно една 30-минутна реч. По-лесно е ако произнасящият я раздели на първо, второ, трето - на три части от по 10 минути. Вземете тези 10-минутки и ги разделете на по три. Сега вече имате 9 парченца от по над 3 минути. И може да работите по тях независимо, докато не ги излъскате, ако така ви е по-удобно да структурирате труда си. Но това не е задължително. Както ви се стори по-добре. То е техника. Добър начин е да направите речта балансирана е разделянето на равни части. Ако просто напишете цял текст, структурата може да се загуби. Може да се окаже, че говорещият ще прекара 15 минути в обясняване на проблема и после само 2 в изказване на решението. Без дори да го съзнава. 

Разнообразие, разнообразие, разнообразие. Ако речта е само статистика, публиката ще посегне към телефоните си и други неща, с които да се забавлява, докато слуша. Така че всеки вид репетиция е полезен. Много често прекомерното наслагване на добри намерения се превръща в нещо лошо. Дългата реч съдържа разнообразие - в нея има истории за реални хора, точни данни, примери от миналото и исторически събития, метафора, интересни данни и някоя нова идея. Още повече: тя съчетава всичко това заедно. Изплита го в логическо цяло и пренася публиката бързо през различни емоции - същинско транспортно средство за ума.  

Прегледайте всяка част от речта и се запитайте какви емоции провокира тя в публиката. Те не трябва да се повтарят или да са случайни. Дори и ако човек говори за труден проблем, като лоша икономика, глад, има причина да са го поканили да каже нещо. И тази причина е за да създаде надежда или промяна. 30 минути говорене за "този ужасен, огромен проблем", съчетани с "благодаря, че ми дадохте възможност да говоря" ще е провал. 

Трябва да се даде на публиката надежда, да се вдъхне оптимизъм, да се създаде нагласа за промяна. Предложете конкретни и специфични решения и идеи за действие, наред с рационалния, очакван изход. Ако кажете експлицитно "Вие можете да направите нещо", би било твърде директно. Разкажете истинска история за обикновени хора, ако е подходящо (а не за милиардер или гений), които са създали разлика в света. Например, за местен човек.

Направете разказа си максимално истински. Твърде възможно е някой в публиката да е бил засегнат вече от проблема или да е работил като доброволец, защитник. Той може да разкаже историята си след вашата реч. А докато вие разказвате такава в речта, завършете с нея, не започвайте от нея.