История на голфа: От занимание за скучаещи овчари до спорт за елита

Историците предполагат, че първият голфър вероятно е бил овчар, който един ден се отегчил от работата си, замахнал с гегата си и ударил с нея камък, който отлетял. Той повторил упражнението още няколко пъти и съвсем случайно един от камъните изчезнал в дупка в земята, пише списание Smithsonian. След като се появил и втори овчар, за да се състезава – или може би веднага щом един от тях започнал да ругае заради погрешно насочена топка – бил изобретен голфът.

Най-ранните открити изкуствени топки за голф представляват примитивни сфери, изработени от твърда дървесина на източния бряг на Шотландия през 14-и век. В началото на 17-и век играчите вече използвали топки от телешка кожа, напълнени с гъши пера. При потапяне във вода, кожата се свивала, а перата се разширявали, което придавало на топката плътност и ѝ позволявало да лети добре, а на голфърите - да правят по-точни удари. Но изработката била скъпа, в резултат на което се оформил спорт, достъпен предимно за по-заможните. С появата на голф клубове, които изисквали членски такси, голфът официално се превърнал в игра за елита.

Идеята за допълнитено подобряване на топките за голф се появила през 1840-те години. Робърт Патерсън, млад шотландски студент по богословие, бил запленен от възможностите на гутаперчата - изсушена гума от малайзийското саподилово дърво, която той намерил в пощенска пратка Сингапур. Гумата се използвала като защитен слой на основното съдържение на колета - статуя на индуистки бог. Патерсън нагрял гумата от саподила, оформил от нея сфера и я боядисал в бяло. Така наречената „гути топка“ била по-подскачаща, по-лесна за контролиране и много по-евтина, което правело и играта по-достъпна.

Изобретателят на съвременната топка бил Кобърн Хаскел, който получил прозрение, докато се разхождал из фабриката за каучук B.F. Goodrich в Акрън, Охайо. Идеята му била да навие част от каучуковата прежда в топка за голф. Легендарният голфър Боби Джоунс – съосновател на Националния голф клуб „Аугуста“, както и на турнира „Мастърс“ – описва топката Haskell, пусната на пазара за първи път през 1901 г., като най-важното развитие в историята на спорта. Джоунс обаче бил недоволен, че топката Haskell изисквала по-малко умения и повече сила за далечни удари, и се оплаквал, че са необходими по-големи игрища, които да поберат по-големите разстояния, които новите топки изминават.

Голфърите в крайна сметка откриват, че износените топки за голф пътуват по-далеч от новите. Скоро били добавени вдлъбнатини по повърхността им (между 300 и 50), а физиците потвърдили, че въздухът преминавал по-свободно над тези топки, минимизирайки съпротивлението и увеличавайки подемната сила при въртене. 

В днешно време някои играчи започват да усъвършенстват играта си, като използват "интелигентни" топки за голф с вградени сензори, които събират анализи за ударите и идентифицират силните и слабите страни в играта. Другият им голям плюс е да локализират изгубените около игрището топки.