Мечта, облечена в злато

Във време, когато все повече стават гласовете, които повтарят, че губим ценностите и традициите си, че губим същността си като народ, бягайки в чужбина, един дизайнер в ювелирното изкуство доказва точно обратното. Пред възможността да работи като интериорен дизайнер или като фронт енд на казино игри и да получава висока заплата, той избира нещо нетрадиционно – тегли банков заем и отваря малко магазинче, в което започва да твори не друго, а бижута. Звучи странно, нали!? Но не е! Денис Виденов предпочита да осъществи мечтата си в България като се превърне в дизайнер на бижута.

„Като цяло в България златарството е застаряващ бизнес. Но според мен вече има много млади хора, които вървят по стъпките на старите майстори. 90% от бижутата у нас се внасят, но за какво ни е да внасяме, след като можем да произвеждаме изискани златни пръстени благодарение на съвременните технологии. Това ще е добре икономически”, казва той и прогнозира, че след 10 години бижутата ще се произвеждат от 3D принтерите.

Той е новатор и като човек от по-младото поколение, влага усилия не в ръчната изработка на златни накити, а ги рисува триизмерно чрез специален софтуер. За останалата технология ползва услугите на цял творчески екип, включително на човек, който шлифова скъпоценните камъни, красящи бижутата му. Освен това се гордее, че годините в Националната художествена академия и работата като чирак в златарско ателие, са му дали нужните знания за скъпите материали, които използва. Но въпреки технологиите и отличния дизайн, е важно каква символика влагаме в накитите, които носим.

„В едно малко бижу можеш да събереш много и като идея, и като история”, добавя Денис. И казва, че жената е като океан от емоции. Тя се влюбва спонтанно, обича и мрази силно, иска да подчертае женствеността си, да флиртува, да бъде обгрижвана, търси вниманието на мъжката аудитория. „Дамите искат да притежават бижута, които подчертават тяхната индивидуалност, а при мен получават уникален дизайн на достъпна цена. Вече имам клиенти от Германия, Швейцария, Великобритания, дори от Русия”, пояснява Денис.

„След две години ще разполагам с апликация, с която клиентите в реално време ще могат да пробват дали пръстена или обеците ще им стоят добре. Ще има възможност да се увеличава или намалява размера им, а информацията за цената ще се получава директно на екрана. Това ще улесни клиентите ми от чужбина и ще облекчи процеса на комуникация помежду ни”, похвали се дизайнерът-бижутер.

Дали при толкова съвременни технологии, които навлизат и в златарството, ще отпаднат добре познатите ни скици, по които бижутерите години наред правеха своите шедьоври. Денис е категоричен, че технологиите няма да заместят майстора-златар, а ще бъдат само в негова помощ. Нещо повече, скиците няма да отпаднат, твърди той, и е уверен, че триизмерните апликации и 3D-принтирането в златарството значително ще облекчат творческия процес.

„За да направи един голям пръстен със сложни елементи, на един майстор е нужен поне един месец. Докато ние, с новите технологии ще го направим за седмица, най-много десет дни”, похвали се Денис.

Казва, че най-често го търсят млади двойки, които му възлагат най-важната задача – да създаде сватбените им халки. „Случва се дамите да си поръчат модел с няколко камъчета или да се спрат на имплементиран символ, които да им напомня за половинката им”. И си спомня за двама влюбени, които поискали върху халките им да бъде инкрустирано като топче за голф, тъй като именно на игрището се е запалила искрата помежду им.

Създава и проекта „Майстора и Маргарита”, вдъхновен от романа на руския писател Михаил Булгаков като за направата му използва редкият папарджа сапфир, съчетан с рубини и диаманти.

Дизайнерът, подобно на своите клиенти, продължава да търси своя уникален модел и не иска да подражава на никого. Може би затова пет години след като слага началото на своя малък бизнес все още се зарича да не прави луксозни вериги магазини за златна бижутерия, а да запази чара на своя малък бутиков магазин, в който той и семейството му да посрещат клиентите си с усмивка.

Автор: Анелия Тодорова