Американското разузнаване с мрачни прогнози за бъдещето

Китай ще задмине Съединените американски щати като най-голямата икономика в света и ще продължи напред по пътя към възстановяване на ролята си на глобална сила през следващите две десетилетия. Това е едно от заключенията, до което стига от Съветът на американското национално разузнаване (NIC) в своя доклад „Глобални тенденции 2040“, цитиран от Би Би Си и Нюзуик.

Докладът е изготвен от топ висши представители на разузнавателните служби на САЩ, като той се издава на всеки четири години от 1997 г. насам. В седмото издание на доклада американското разузнаване обръща специално внимание и на болестите, социалните неравенства, климатичните проблеми и военните конфликт в различни точки на света.

„Глобални тенденции 2040“ не е приятно четиво, ако сте политически лидер или международен дипломат, нито пък ако сте човек, който се кани да стане такъв през идните години“, коментират от Би Би Си.

Опитът на Съвета на американското национално разузнаване си да разбере какви могат да бъдат отношенията между различните страни, а и тези на хората вътре в тях, сочи голяма несигурност и нестабилност през следващите години. Докладът се фокусира на първо място върху ключовите фактори, стимулиращи промяната в света днес.

Един от тези фактори е политическата нестабилност. „В много страни хората са песимисти за бъдещето и стават все по-недоверчиви към лидерите и институциите, които виждат като негодни или нежелаещи да се справят с разрушителните икономически, технологични и демографски тенденции“, се предупреждава в доклада.

Уязвими демокрации

Според документа хората гравитират към групи от съмишленици и отправят все по-големи и разнообразни искания към своите правителства в момент, в който те имат все по-малки възможности да отговорят на същите желания.

„Разминаването между способностите на правителствата и очакванията на обществеността вероятно ще се разшири и ще доведе до още по-голяма политическа нестабилност, включително нарастваща поляризация и популизъм в рамките на политическите системи, нови вълни на активизъм и протестни движения, а в най-крайните случаи – насилие, вътрешен конфликт и дори държавен разпад“, отбелязват в доклада.

Неспособността да бъде отговорено на очакванията, подсилвани от социалните медии и технологии, може да се превърне в риск за демокрацията.

„Гледайки към бъдещето, много демокрации вероятно ще бъдат уязвими на по-нататъшна ерозия и дори колапс“, предупреждава доклада, като добавя, че тази тенденция ще засегне и авторитарните режими.

Пандемията представлява мащабно глобално смущение

Според доклада пандемията е „най-значителното единично глобално смущение от Втората световна война насам“, като тя подхранва разделенията, ускорява съществуващите промени и поставя под въпрос настоящите разбирания, включително за това как едно правителство може да се справя с подобни проблеми.

Последният доклад за световните тенденции на Съвета на американското национално разузнаване от 2017 г. включваше именно такъв сценарии. В него се говореше за потенциалното въздействие на „глобална пандемия през 2023 г.“, при която драматично се ограничава световното пътуване, за да бъде прекратено нейното разпространение.

Авторите на доклада признават, че не са очаквали пандемията от COVID-19, която по-думите им е разклатила разбиранията за устойчивост и приспособимост и е създала нови неясноти около икономиката, управлението на държавите, геополитиката и технологиите.

Климатичните промени, демографските тенденции и технологиите също ще играят ключова роля в промените на световно ниво, като те ще бъдат от полза за онези, които най-бързо се приспособяват към тях.

Геополитическо съревнование

На международно ниво, анализаторите очакват през следващите две десетилетия интензитетът на съревнованието за глобално влияние да достигне най-високото си ниво от Студената война насам на фона на продължаващото отслабване на „стария световен ред“, както и на институции като ООН.

Неправителствените организации,  включително религиозни групи и технологични гиганти, също може да имат способността да изграждат мрежи, които да се конкурират с държавите и дори да заобикалят техните правила.

От NIC прогнозират, че  джихадисткия тероризъм ще продължи да бъде проблем, но те предупреждават за възраждане на крайнодесните и крайнолевите екстремистки организации, които разпалват страстите по теми като расизъм и екология, както и на база антиправителствени нагласи, в Европа, Латинска Америка и Северна Америка.

„Тези групи може да използват изкуствен интелект, за да станат по-опасни, или технологии за добавена реалност за създаването на „виртуални лагери за обучение на терористи“, отбелязват в доклада.

В основата на различните сценарии, представени от Съвета на американското национално разузнаване, стои съревнованието между САЩ и Китай – било то дали едната сила ще стане по-успешна или двете ще се състезават на равни начала в разделен на отделни групи свят.

„САЩ„ заедно с дългогодишните си съюзници, и Китай ще имат най-голямо влияние върху глобалните динамики, подкрепяйки различни визии за международните системи на управление, които отразяват техните интереси и идеологии“, посочват от Съвета на американското национално разузнаване.

Прогнозите са че съревнованието между двете велики сили „ще засегне повечето сфери на интерес, обтягайки и в някои случаи реформирайки съществуващи съюзи и международни организации, върху които се крепи световния ред от години“.

Сред най-значимите промени в глобални ред е пренасочването на центъра на икономическия баланс от Запад на Изток, като азиатските страни печелят все по-силни позиции.

Докладът прогнозира, че Китай ще се изкачи до върха на икономическата пирамида, увеличавайки дела си в световната икономика от 17,9% през 2020 г. до 22,8% през 2040. Делът на САЩ, от друга страна, ще се свие от 24% до 20,8% за същия период.

Точният момент, в който Китай ще изпревари САЩ като страната с най-голям брутен вътрешен продукт продължава да е обект на дебати сред експертите, като от базираната във Великобритания  консултантска група Centre for Economics and Business Research и японската  Nomura Holdings отбелязват, че заради пандемията от COVID-19 датата на размяната на позициите на двете най-големи икономики вече е по-близо, като очакванията са това да се случи през 2028 г. или по-рано.

Икономиката е само една от сферите, в които двете страни се борят за господство. Друга област е тази на бъдещите военни способности.

САЩ са безспорно най-голямата военна сила в света с около 800 бази по цялата планета, от които около 280 са само в Азиатско-тихоокеанския регион. Китайския президент Си Дзинпин обаче дава все повече внимание на модернизирането и разширяването на способностите на китайската армия по начин, който да гарантира интересите на Пекин.

„Китай вероятно ще използва технологичния си напредък, за да разполага военни сили в Източна Азия и в други региони, макар че страната предпочита ограничени мисии, най-вече под формата на военноморски бази, вместо големи разположения на войски“, се казва в доклада.

Доклада от 2004 г. прогнозира появата на Халифат в Близкия изток – прогноза, която не се оправда на 100% но намери свое отражение в създаването на Ислямска държава. Същият доклад, в който имаше прогноза и за 2020 г., обаче не успя да улови мащаба на съревнованието между САЩ и Китай, на което сме свидетели днес.

По-силни демокрации или свят без посока

Съвета на американското национално разузнаване представя няколко оптимистични сценария за 2040 г., единият от които е наречен „ренесанс на демокрациите“.

В него САЩ и съюзниците на страната използват технологиите и икономическия растеж за преодоляване на местните и международните предизвикателства, докато репресиите в Китай и Русия задушват иновациите и правят демокрацията по-привлекателна за масите.

Има обаче и по-мрачни прогнози.

Сценарият „Свят без посока“ обрисува пазарни икономики, които никога не се възстановяват от пандемията от COVID-19, крайно разединени страни и международна система, която е „хаотична и нестабилна“, тъй като международните правила и институции са игнорирани от страни, корпорации и други групи.

Трети сценарии комбинира песимизма с оптимизъм. Той е наречен „Трагедия и мобилизация“, като при него се говори за глобална катастрофа през 30-те години на 21 век заради климатични промени, масов глад и безредици и бунтове. Вместо обаче да доведе до фатален колапс, тази катастрофа предизвиква създаването на нова глобална коалиция, водена отчасти от социални движения, която адресира проблемите.

Разбира се, напълно възможно е нито един от тези сценарии да се осъществи, като има голяма вероятност да се появи нещо напълно различно. Целта на доклада, казват неговите автори, е хората да бъдат подготвени за различни потенциални бъдеща, дори и някои от тях да не изглеждат особено розово.