Брюксел иска да принуди финансовите компании да се прехвърлят от Лондон в ЕС

Брюксел иска да принуди финансовите компании да се прехвърлят от Лондон в ЕС

Брюксел иска да принуди финансовите компании да се прехвърлят от Лондон в ЕС

Четири години и половина след решението за Брекзит, Брюксел възнамерява постепенно да затегне правилата и да принуди финансовите компании да прехвърлят щаб-квартирите си от лондонското Сити – бизнес квартала на британската столица – на територията на Европейския съюз, съобщава Le Monde. 

Според последното допитване на одиторската компания Ernst & Young, публикувано на 1 октомври, 7900 работни места са прехвърлени в ЕС от референдума през 2016 г., 400 от които тази година. Освен това в Европейския съюз бяха наети 2800 нови служители, вместо да са във Великобритания. По този начин, поради Брекзит в британския финансов сектор, бяха загубени 10 хиляди работни места като според директора на аналитичния център New Financial Уилям Райт, тези данни не отразяват пълната картина, тъй като Ernst & Young следи решенията на само 240 финансови компании. По негови собствени изчисления 330 фирми са предприели различни мерки в навечерието на Брекзит. Според Уилям Райт тази тенденция е само началото.

„Преместването на работа от Лондон в Париж или Дъблин е скъпо и трудно. Следователно компаниите искат да се ограничат до минимум. Фирмите се опасяват да не открият, след като се преместят, че това е било излишен ход, защото, например, Лондон и Брюксел са успели да се споразумеят“, казва Райт, цитиран от френския вестник. 

Към момента обаче преговорите за бъдещите двустранни отношения не са завършени и двете страни се придържат към изчаквателна политика, подчертава вестникът. Във всеки случай, от следващата година британските граждани вече няма да могат да пътуват свободно в цяла Европа и автоматично да продават своите финансови продукти. Въпреки това те се надяват да получат някои „еквиваленти“ в регламентите, въпреки че за лондонското Сити такава система далеч не е идеална: те се координират от Европейския съюз едностранно и може внезапно да бъдат отменени, но това е по-малкото зло. 

Засега Европейският съюз остава несговорчив. Единствената отстъпка, която той позволи на британските финансови компании са клиринговите организации. Тяхната задача е да се уверят, че купувачът разполага с парите, необходими за закупуване на финансовия продукт, а продавачът наистина ги притежава. В момента клиринговите къщи в Обединеното кралство доминират на пазара, така че това е добра новина за лондонското Сити. Това доказва, че европейците не могат без Лондон, поне в този сектор на икономиката. В същото време ЕС също отправи заплаха: клирингът е възможен само до 30 юни 2022 г., а задачата на Брюксел е постепенно да върне финансовите компании на територията на Европейския съюз.

В сряда, по време на реч пред представители на асоциацията Paris Europlace, ръководителят на Централната банка на Франция Франсоа Вилерой де Галау даде ясно да се разбере, че съжалява за „свръхзависимостта“ на европейската финансова система от клиринговите къщи на Обединеното кралство. Той поиска големите банки да започнат да избягват лондонските организации в тази област: според ръководителя на Банката на Франция всички участници са заинтересовани от бързото прехвърляне на финансовите компании в ЕС. Освен това той призова европейските клирингови организации да разработят своите предложения, за да станат алтернатива на лондонското Сити за големите банкови институции. 

Тази тактика за постепенно затягане на контрола се среща на всички нива. Специално в банковия сектор, първоначално Европейската централна банка прояви разбиране и позволи на някои институции да играят двойна роля - в Лондон и в ЕС, но това може да приключи. ЕЦБ също позволи на големи финансови институции да извършват някои операции в Лондон, но планира постепенно да намали броя им. 

Примерът с лондонското Сити илюстрира някои от основните истини за Брекзит: той има отрицателни последици за Обединеното кралство, но се случва много бавно. Ефектът им ще продължи години и ЕС няма да намали натиска. „Така че тази битка, която е на почти пет години, тепърва започва“, заключава Le Monde. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ