Германия слага край на въгледобива в Рурската област след 150-годишна история

В присъствието на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер днес ще спре работа "Проспер-Ханиел" - последната въгледобивна мина в Рурската област, което слага край на над 150-годишна история на въгледобива в този район, информират германски медии.

През последните 150 години това бе основният енергиен източник и най-важната суровина. Може да се каже, че ще се натъкнете на въглищата, към който и сектор да погледнете. Това са химическият сектор, промишлеността, всекидневнието, отоплението на домовете на хората, двете световни войни, мирните преговори след войните, посочва Франц-Йозеф Брюгемайер, професор от университета във Фрайбург, цитиран от електронното издание на "Дойчландфунк".

Златната ера на въглищата, за която напоследък с носталгия си спомнят в Рурската област, бе през 50-те години на 20-и век, когато районът осигуряваше енергията и стоманата за германското икономическо чудо. Тогава в над 150-те мини в региона са работели над половин милион души, припомня списание "Щерн".

Упадъкът обаче започва точно преди 60 години - през ноември 1958 г. спира работа мината "Минден" в Западна Вестфалия, тъй като добивът вече не е рентабилен. Това постепенно започва да важи и за всички други мини. Петролът измества въглищата при отоплението на домовете, а по-късно идват и значително по-евтините вносни въглища.

В момента на световния пазар 1 тон енергийни въглища струва 60-90 евро. Германските въглища обаче са почти два пъти по-скъпи заради методите на добив. В Австралия например въглищни пластове с дебелина до 30 метра се разработват чрез открити мини. В Рурската област залежите с дебелина два метра и половина са на дълбочина над 1200 метра. Тази година миньорите от "Проспер-Ханиел" са добили 1,8 милиона тона въглища. През 50-те години добивът на Рурската област е бил 100 пъти по-голям.