Киев се съживява

Неспокойствието остава, но хората се връщат в украинската столица, пишат в своя статия The New York Times.  На 25 февруари, ден след руската инвазия в Украйна, Коля Рибитва напуска Киев заедно с баба си и по-малката си сестра. Брат му и родителите му остават.

„Решението беше взето за минути, беше едно от най-трудните в живота, но всички разбирахме, че войната не предоставя лесни решения.“, казва той.

Тогава 24-годишният Рибитва е осъзнавал, че може и никога да не се върне. Но преди две седмици го е направил. Завърнал се е точно когато украинските сили са минали в контраатака, довела до пълно отстъпление на руските войски. След месец на артилерийски обстрел, който унищожи сгради и принуди жителите на Киев да се крият в метрото, усещането за относително спокойствие се възтановява, а хората като Костя Рибитва започват да се връщат в домовете си.

В серия от съобщения той споделя: „Усещането е странно. Трудно за обяснение. Не е просто къща. Това е символ. И, разбира се, исках да прегърна семейството ми и приятелите си.“

Тази седмица в Киев хората, вместо да се крият в метрото, пътуваха с него. Всички линии работят, но не всички спирки са отворени. Около 150 автобуса и 30 трамвая също отново се движат. Градският съвет докладва, че повече от 500 бизнеса са отворили наново през последната седмица. Училищата са започнали онлайн уроци за учениците, включително тези в западна Украйна и навсякъде в Европа.

Все още има контролни пунктове и барикади на някои улици, а чувалите с пясък са част от градския пейзаж. Но има и огромни колони от коли по магистралите към града, обратното на първите дни на войната, когато десетки хиляди бягаха, а задръстванията „запушиха“ пътищата извън столицата.

Въпреки че много жители се евакуираха от Киев, други отказаха да го напуснат. Според властите на столицата, поне половината от около 3 милионното население на Киев са останали.

Както семейството на Коля Рибитва, голям брой от тези, които са останали са се присъединили към доброволците – толкова важна част от украинската защита, че Олександър Данилюк, бивш секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, ги нарече „четвъртото крило на армията“.

Доброволците, много от които не се занимавали с военно дело, са организирали система за медицинска евакуация от бойното поле и са устроили полеви кухни, за да хранят войниците.

„Доброволците са още една сила във войната,“ казва Данилюк.  "Без тях щяхме да имаме наполовина по-малък капацитет за битки. Те вършат феноменална работа, като понякога рискуват животите си. Гордея се с това.“, добавя той.

Местният бизнес също започва да отваря наново като комбинира възвръщането към обичайните си дейности с подкрепа за армият. Яна Жадан, ресторантьор, отново отвори пицарията си „Bus Station“ миналия уикенд. Тя казва, че предоставят безплатни пици на военни и цивилни. 

„Виждам три основни цели в работата ни: да подкрепяме служителите на компанията, икономиката на града и препитанието чрез данъци, комунални плащания и доброволстване.“, споделя тя.

Жадан разказва, че главният готвач е приготвял безплатно храна през целия изминал месец, но връщането към традиционната бизнес дейност е била необходима, за да може да се продължи и да го прави. 

„Градът е жив – има деца по улиците, цветя на пазара, а жителите искат да са близо един до друг,“ добавя тя. „А храната помага за чувството на безопасност, поне за малко.“, разказва Яна Жадан.

Когато Коля Рибитва тръгва на запад с баба си и сестра си, той също върши доброволна работа, но скоро започва да чувства желание да се върне. Споделя, че чувствата са странни: „Изглежда, че се връщаш към нормалния живот, но осъзнаваш, че никога отново няма да е нормално.“ 

За самото си връщане разказва, че е истинска радост: „Когато видиш познатите улици не можеш да повярваш, че си тук. Усещането е странно, радостно и болезнено.“

Апартаментът му не е бил разрушен и всичко е било така, както са го оставили – одеала по земята в коридора, настолна игра, с която са се опитвали да се разсеят, и недоядена супа в кухнята. 

Рибитва казва, че връщането му го е изпълнило с „триумфално чувство“. „Разбираш, че е измамно,“ допълва той. „Победата е далеч, сигурността е чуплива, а в много части от страната нещата се влошават. Не се радваш, не можеш да се радваш, когато си спомняш какво се е случвало в предградията. Няма радост – само гняв и безразличие, безкрайна благодарност към всички, които участват, и че имаш място, на което да се върнеш. Гордост, че Киев е издържал.“