След ерата Меркел - страховете и амбициите на Германия опират до Китай

По време на миналогодишното посещение на германската делегация, водена от канцлера Ангела Меркел, в Китай имаше не един или два момента, в които европейците получиха възможността да видят колко са изостанали от азиатския гигант, пише Блумбърг.

Чрез внимателно режисирани обиколки в центровете на мегакомпании като Huawei и Tencent, Китай се опитваше да ни каже едно нещо: Идва времето, в което Германия ще трябва да направи избор, казва зам.-председателят на ПГ на Християндемократическия съюз (ХДС) Надин Шьон.

На фона на бързо развиващата се технологична индустрия в Китай и разрастващата се политическа пропаст между Вашинготн и Берлин, един след друг водещи мениджъри от най-големите китайски фирми казват на Шьон, че ще дойде момент, в който Германия ще трябва да избере между двете суперсили.

Именно деликатния акт на баланс между САЩ и Китай е в основата на икономическия успех на Германия през последните десетилетия.

Изразяването на китайската позиция по толкова пряк начин и подминаването с лека ръка на европейските индустриални възможности е подействало като зов за събуждане на Шьон и нейния колега Том Хейлман.

Двамата се връщат в Берлин, решени да дадат тласък за преосмисляне на германската политика. На фона на предстоящото догодина оттегляне на Ангела Меркел от лидерския пост на ХДС след 16 години начело, тласъкът на Шьон и Хейлман набира скорост по високите етажи на партията.

Техните идеи са обобщени в книгата „Neustaat“, която някои анализатори определят като политическия план на ХДС след ерата Меркел. Заглавието представлява своеобразно съчетание между думите за „нов старт“, и „нова държава“. Книгата среща широка подкрепа сред водещите фигури в ХДС, включително и от страна на премиера на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет, който е фаворит за лидерския пост в партията след оттеглянето на Меркел. Книгата описва прехода на традиционно бюрократичната германска държава към едно модерно дигитално общество. Тя е вдъхновена от предизвикателството, отправено от Китай, като същевременно с това се уповава на множество уроци, научени от успехите на Пекин.

„Определено няма да приложим тези идеи по същия начин, по който са го направили китайците, но трябва да имаме ръководен принцип, на които да базираме решенията си, и да мислим за посоката, в която върви светът“, коментира 37-годишната Шьон, която идва от намираща се близо до френската граница провинция Саарланд.

Голяма част от идеите, описани в книгата са родени именно от визитата на Шьон и германската делегация на канцлера Ангела Меркел в Китай. Някои от тези идеи са доста радикални.

Планът на Шьон включва преструктуриране на еврото с помощта на блокчейн технология, повсеместно въвеждане на изкуствен интелект в работата на администрацията и премахване на държавните министерства за сметка на система за вземане на решения, базирана на голям набор от данни. Цялостната стратегия на китайската държава обаче  вдъхновява авторите на книгата да създадат своя собствена визия за развитие, която отговаря на западните демократични принципи.

„Трябва да намерим наш собствен път. Ние искаме подсилване на европейското самочувствие“, казва Шьон.

Германия може да излезе от кризата с короанвируса икономически по-силна от много други западни страни, но от ХДС осъзнават, че това не променя факта, че страната е изправена пред несигурно бъдеще.

От началото на президентството на Доналд Тръмп традиционният съюз на Европа с САЩ бавно се разпада, докато автомобилната индустрия, която е гръбнакът на германското производство, е в смут на фона на прехода към електрически автомобили.

За всички е ясно, че нещо трябва да се промени през идните години.

Режим на догонване

Въпреки усилията на Тръмп за забиване на клин между Берлин и Пекин, Меркел успява да поддържа добри отношения с Китай, дори на фона на множеството критики срещу азиатската страна по отношение на нарушенията на човешките права и все по-агресивната й външна политика. Истината е, че днес икономическите модели на двете страни имат повече сходства, отколкото много хора биха искали да признаят.

Стратегията на Меркел за възстановяване на германската икономика след пандемията извлича доста уроци от китайския държавен капитализъм. Според скорошен доклад на екип икономисти от Принстънският университет, воден от Маркус Брунемайер, няколко поколения китайски управници са изучавали индустриализацията на Германия през 19-ти век под ръководството на Ото фон Бисмарк като пример за управлявани от държавата технологични програми, предприети с целта да бъде догонена икономически доминантата по това време англосфера.

Сега отново е ред на Германия да догонва водеща икономическа сила, но този път погледът на Берлин е насочен на изток.

Трактатът на Шьон, Хейлман и редица други представители на ХДС дава изключително мрачна оценка на партията, която управлява Германия в по-голямата част от нейната следвоенна история. В книгата им Германия е представена като „провалена държава“, която е „твърде бюрократична, твърде заплетена и твърде бавна“, за да се справи с предизвикателствата на новия дигитален световен ред.

„Несправящата се с предизвикателствата държава първо губи своята компетентност, след това доверието на хората, а накрая и силата си“, пишат авторите на книгата.

Силата, за която се говори в тяхната книга, а и на която се базира политическия им проект, е способността на европейците да взаимодействат с технологиите на 21 век по свой собствен начин, който защитава техните ценности.

Технология и власт

„Повечето китайци изглежда нямат нищо против да бъдат наблюдавани и следени от държавата, тъй като това им дава чувство за сигурност“, каза вчера Лашет по време на дискусия относно новата книга. „Това обаче не е нашият подход в Европа“, добави той.

Всеобхватната система за наблюдение в Китай е известна по цял свят, като едно от приложенията й е следенето на мюсюлманското уйгурско малцинство в северозападния автономен регион Синдзян. Пекин е изправен пред тежки международни критики заради създаването на трудово-възпитателни лагери за 1 млн. уйгури и представители на други малцинства региона.

Шьон и Хейлман остават шокирани от различните приложения на новите технологии в Китай, много от които биха били приети като твърде натрапващи се за израсналите със западните идеали за индивидуалност и свобода хора.

„Не искаме държава, в която данните се използват за контролиране на хората.“, казва Шьон.

По време на визита до центъра на компанията Squirrel AI в Шанхай, на германската делегация в Китай е било демонстрирано приложение, което използва изкуствен интелект, за да наблюдава и анализира образователния процес сред деца.

Тогава един от германските делегати шеговито е попитал, дали този софтуер може да бъде използван, за да се предскаже дали едно дете ще стане професор или обикновен работник, когато порасне. Директният отговор на китайския представител е оставил групата от Берлин безмълвна: „Разбира се, това е целта на програмата!"