Цели има, но работят ли мерките срещу климатичните промени?

Американският президент Джо Байдън пое вчера ангажимент, че САЩ ще намалят наполовина парниковите си емисии до 2030 г. Това стана по време на виртуална среща на глобалните лидери, на която бяха обсъдени мерките,  които страните ще предприемат, за да се противопоставят на климатичните изменения. Да се сравняват тези цели обаче се оказва по-сложно, отколкото първоначално изглежда, пише аналитичното звено за възобновяема енергия на Блумбърг BNEF.

Според последния доклад на звеното съществуват 4 различни метода,  по които може да се правят сравнения.

Сравнение 1: Промяна в обема на емисиите

Великобритания, ЕС и Бразилия са си поставили най-амбициозните цели що се отнася до понижаване на обема на вредните емисии до 2030 г. Те искат да генерират с 45% по-малко парникови газове в сравнение с 2010 г. САЩ са посочили като дата 2025 г., но ако траекторията на понижаване на емисиите се запази, то те ще генерират 34% по-малко вредни газове през 2030 г. в сравнение с 2010 г.

Русия е страната с най-слаби цели по този показател в рамките на G-20 – с 19% повече емисии.

Някои държави обаче въобще не полагат подобна цел. Саудитска Арабия въобще не посочва промени в обема на емисиите вредни газове – тоест, ако текущото ниво на тяхното увеличение се запази, това ще значи 64% повече вредни газове през 2030 г. в сравнение с 2010 г. Значително увеличение на вредните емисии на калкулации спрямо настоящето потребление се вижда и при Китай (+155%), Индия (+170%) и Турция (+180%).

[[{"fid":"372836","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":451,"width":587,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Сравнение 2: Вредни газове към БВП

Този подход за сравнение често се използва от Индия и Китай, тъй като техните икономики растат по-бързо отколкото тези на ЕС и САЩ и съответно имат нужда от нови производствени и генериращи електричество мощности.

Великобритания отново поставя най-амбициозните цели, като иска да има 64% по-малко газове спрямо БВП-то си през 2030 г. спрямо 2010 г. ЕС не е много по-назад с планирано намаление от 56%.

Индонезия, САЩ и Южна Корея са следващите в тази класация, но това е така поради различна причина – техните цели означават по-малко намаление в обема вредни газове като цяло, но това означава значително по-бързо икономическо развитие.

По-надолу в класацията вече се вижда разграничението между развити и развиващи се пазари – Китай очаква икономически растеж от 282% през въпросния период, а Индия 182%. Съответно дори и абсолютният обем вредни газове при тях да расте, съотнесено към обема на икономиката те ще отбележат спад от 33% при Китай и 4% спад в Индия.  

Турция отново е сред последните и по този показател с ръст от 151%.

Сравнение 3: Общи газове на глава от населението

Някои страни предпочитат да мерят вредните емисии на база тяхното население, особено ако очакват голям ръст на популацията си. Тук се използват проекции на данни от Световната банка.

Великобритания отново е на първо място и по този показател, съответно с 3,5  тона газове на глава от населението през 2030 г., близо три пъти по-малко отколкото през 2010 г. Следва ЕС с 43, тона, но интересното е, че на трето място излиза Индия с 4,8 тона на глава от населението през 2030 г. След това са Бразилия, Мексико и Индонезия. На последните две места са по-рядко населени държави, които са характерни и с високо потребление на глава от населението -Канада (17,9 тона) и Саудитска Арабия  (22,7 тона).

Сравнение 4: Събирателно точкуване

За да се избегнат разминаванията от различните методологии BNEF представя събирателното точкуване, като използва прогнозни данни за съответните страни за БВП, ефективното използване на генерираната енергия и нивото на замърсяване, което това генериране създава.

На базата на тези прогнози ЕС ще трябва да намали емисиите си с 43%, за да може да изпълни поставените си цели към 2030 г. След това се нареждат Австралия (-33%), Южна Корея (-33%) и САЩ (-31%).

На другия край на спектъра са Китай (увеличение на емисиите с 87%) за постигане на не особено амбициозните цели по ограничаване на вредните газове.