Китай търси план "Б" в Хонконг

Всичко показва, че Китай търси план "Б" в Хонконг, пише френският в. "Монд", цитиран от БТА.

Снощи Пекин потвърди подкрепата си за главната администраторка на Хонконг Кари Лам, защото за китайските власти би било сложно и дори опасно да

оттеглят подкрепата си заради протести. Подобно решение би създало прецедент с трудно предвидими последствия.

В същото време, ако властите в Пекин не приемат някои искания на протестиращите през идните дни или седмици, кризата ще се засили и ще става все по-трудна за управление. Всичко показва, че централните власти търсят "план Б", но не е лесно да се намери главен администратор, достатъчно лоялен към Пекин, който в същото време да се ползва с доверието на хонконгските граждани, обобщава "Монд".

Засега Китай действа тактично в Хонконг, отбелязва американският в. "Ню Йорк таймс" в редакционна статия. Потъпкването на гражданските свободи е по-трудно, когато целият свят гледа.

Множествата, изпълващи хонконгските улици, поставиха най-могъщия човек в Азия, китайския президент Си Цзинпин, пред съдбоносна дилема: да отстъпи пред волята на народа, което е анатема за всеки авторитарен лидер, или да направи нужното, за да усмири Хонконг. Ако избере второто, той рискува да бъде изложен на порицанията на свободния свят и да подкопае автономната територия, която е глобален търговски център от жизненоважно значение за цял Китай.

Напрежението беше заложено от самото начало в политиката "една страна, две системи", откакто Великобритания предаде Хонконг на Китай преди 22 години. С това се създаде очевиден контраст между авторитарния бегемот, твърдящ, че западните свободи са ненужни и несъвместими с китайския начин на живот, и проспериращия анклав, който процъфтява при всички тези свободи. От самото начало управляващата Китайска комунистическа партия се опитваше да подкопае относителната автономия на Хонконг.

Властите вече подадоха маслинова клонка с необичайното извинение на главната администраторка Кари Лам и замразяването на дебатите по спорния законопроект за екстрадицията. За Пекин това беше унизителна стъпка назад.

Жителите на Хонконг обаче сметнаха предложенията за чисто тактическо отстъпление и поискаха изтегляне на законопроекта, разследване на използваната от полицията тактика и признание, че техните протести не са "размирици" - израз, който намеква за престъпна дейност. А това се равнява на искане за безусловна капитулация - нещо, което не е в репертоара на Си Цзинпин, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Сега китайските власти ще трябва да вземат трудни решения.

Начинът, по който Китай се отнася към Хонконг, ще има голямо значение за бъдещето на Тайван - остров с 23 милиона жители, който може да се похвали със стабилна демокрация, активни медии и динамично гражданско общество, пише друг американски вестник, "Вашингтон пост". Китай вече е заявявал, че островът е негова провинция и предлага използването на модела "Една страна, две системи" за обединение с Тайван. Мнозина обаче смятат, че Пекин вече е нарушил обещанието си към Хонконг.

Това предизвика критики в Тайван. На 9 юни, докато гражданите на Хонконг протестираха, тайванската президентка Цай Ингвен заяви в Туитър, че "докато аз съм президент, "една страна, две системи" няма да бъде вариант". Протестите в Хонконг изглежда вече укрепват позициите й.