"Новая газета": 5 години след присъединяването на Крим никой не знае как да се разпореди с придобитото богатство

Излизането на Крим от състава на Украйна, а после и присъединяването на полуострова към Русия бе сред последиците от политическата криза в Украйна през 2013-2014 г., пише руският в. "Парламентская газета" под заглавие "Преди 5 години Крим се върна в родното пристанище".

Изданието припомня "важното историческо събитие" за Руската федерация - "присъединяването, а по-правилно - завръщането на тези територии в състава на Русия, затвърдено с междудържавния договор, подписан на 18 март 2014 г. (. . .) в Москва от лидерите на Русия и на Република Крим".

До следващия юбилей от присъединяването въпросът за статута на Крим ще стане неразрешим, предупреждава в. "Новая газета", цитиран от БТА.

Вестникът припомня "бурното национално величие", обхванало хората в Русия веднага след анексията, както и последвалия още същата годината срив на руската рубла. Част от жителите на Русия обаче възприеха "събитията (. . .) като морална катастрофа - прибрахме нещо, оставено на лесно, без да питаме съседа", констатира той.

"Въпросът чий е Крим - ако не юридически, то екзистенциално, стана повод за безкрайна дискусия"; междувременно "вече никой не знае как да се разпоредим с придобитото богатство", пише опозиционното издание.

"Кримската пролет" престана да носи политически изгоди и рейтинги на началството в Русия. А и никой сякаш няма вече сили да празнува годишнината в доброволно-принудителен режим по масови митинги-концерти. Карнавалът приключи с въпроса: добре, присъединихте Крим, а сега накъде? - се казва в статията.

За ултрадесните в Русия Крим завинаги остана полумярка. Разочарованият полеви командир Стрелков продава за един милион рубли златния си медал за превземането на полуострова. Депутатката Наталия Поклонская публично мечтае Русия да присъедини Киев, та нали инак какъв е бил смисълът от цялата тая работа?

Икономистите изчисляват загубите за руската икономика през петте години след Крим, продължава "Новая газета", цитирайки изводи на Дмитрий Бутрин от изданието "Новое время": Русия "изобщо се отказа от икономическото развитие, тъй като патриотизмът е безценен" - но "през това време се научихме да убиваме осезаемо по-добре".

Според анкета на Фонда "Обществено мнение" повечето жители на Русия все така подкрепят присъединяването на Крим. Но запитани дали то е било полезно за федерацията, отговарят съвсем различно в сравнение с 2015 г. Тогава 67 на сто са смятали, че "нашият Крим" носи ползи на Русия; сега обаче така смятат едва 39 процента, добавя "Новая газета".

Динамиката на антируските санкции и на провалите в руската икономика сочи, че до десетгодишния юбилей от присъединяването въпросът за статута на Крим може да стане неразрешим проблем за Русия. И днес реалните национални интереси на федерацията са тъкмо в това - да осъзнаем тази перспектива, допълва руският всекидневник.

Бизнес изданието "РБК" анализира промените в основните социално-икономически показатели на Кримския регион през петте години след анексията.

По брутен регионален продукт (БРП) на глава от населението Крим и Севастопол - двата нови субекта на Руската федерация, вече не са на последните места, както през 2014 г., но още са сред изоставащите региони. През 2017 г., откогато са най-актуалните официални данни, БРП на руската република Крим е бил 187,7 хил. рубли, а на Севастопол - 165 хил. рубли. За сравнение: БРП на Москва е 1,3 милиона рубли, а на Краснодарския край - 398,4 хил. рубли.

Кримската икономика обаче получава подкрепа от федералната целева програма за развитие на полуострова и расте с изпреварващи темпове в сравнение с други руски региони, уточнява "РБК", изброявайки мегапроекти като Кримския мост, енергийния мост Кубан-Крим, газопровода от Краснодарския край, новото летище и др. И за разлика от реалните доходи на хората в Русия като цяло, намаляващи вече пета поредна година, през 2016 и 2017 г. средният доход на глава от населението в Крим е нараствал с 3,6 и 6,6 на сто съответно, отбелязва "РБК".

"Лента" се пита дали Крим е заживял по-добре през последните пет години и помества интервюта с местни жители.

"Мнозина украинци подкрепят избора на кримчани, а някои дори ни гледат със завист - ей, извадихте късмет . . .", казва предприемач, назовал се Александър.

"Когато се случи референдумът (за влизане на Крим в Русия, непризнат от Запада и Киев, б. р.), тук настана просто празник", заявява Валентина, учителка в пенсия. Но добавя: "Ако погледнем политическата обстановка - същите чиновници си останаха на власт у нас. Не се смениха, нали разбирате?".

"Здравеопазването: бюрокрация вместо корупцията, лекарите напускат" Крим, обобщава онлайн изданието мнения на други събеседници от полуострова. И продължава: "Туризмът: руснаци изместиха украинците, сертифицирането на хотелите може да удари бранша"; "Правоохранителната система: усещане за безпомощност"; "Наркоманията: стотици хора без заместваща терапия".

"Разказаха ми, че през първите месеци (след анексията на Крим от Русия, б. р.) е станала ротация на дилърите (. . .) Навсякъде сложили свои хора", посочва обществен деец, работил с наркомани в региона. "С бивши пациенти на заместваща терапия стават смъртни случаи при странни обстоятелства", добавя доброволецът, назован с псевдонима Евгений.