Прането на пари в Европа бие рекорди

Расте обемът на операциите за пране на пари в Европа и вече превишава 1,2% от БВП ЕС. Това сочи публикуваният годишен доклад на Европол за борбата с пране на пари. При това, едва 10% от тези случаи се разследват, и само 1% от получените по този начин незаконни доходи биват конфискувани, отчитат от полицейската служба на Европейския съюз.

Европол отбелязва още, че в региона расте и броят на организациите, специализиращи се в пране на пари, а най-често подозрителните транзакции са свързани или с наркотърговия или с дейността на офшорни компании.

В доклада са цитирани данни за 2014 година, според които финансовите разузнавания на страните от ЕС са получили почти 1 млн. сигнали за подозрителни транзакции от различните финансови институции - банки, кредитни организации, обменни бюра, застрахователни и одиторски компании, нотариални и юридически кантори. Уведомленията са със 17% повече, отколкото през 2013 година. Няма промяна обаче в показателя за разследваните случаи на пране на пари - той си остава 10% за последните десет години, отбелязват от Европол.

Колкото до общите обеми, то през 2014 г. сумата на подозрителни транзакции е достигнала  €178,8 млрд. или над 1,2% от БВП на ЕС. За отбелязване е обаче, че тя е базирана на данни за транзакции, предоставени само от финансовите разузнавания на 10 държави от общо 28-те членки на ЕС. За сравнение, през 2013 година общият обем на съмнителни финансови операции е бил почти двойно по-малък в размер на €99,4 млрд.

Най-много съобщения за подозрителни транзакции за 2014 г. са постъпили от две от 28-те държави в ЕС: Великобритания и Нидерландия - съответно 36% и 31% от общия брой уведомления. Двете държави обаче не са предоставили сумарни данни за сделките. От тези, които са подали такава информация, с най-голяма сума е Италия - €164 млрд, което е над 10% от БВП на страната.
  
Повечето финансови разузнавания са докладвали, че преобладаващата част съмнителни операции за пране на пари се извършват от граждани на собствените им държави или на съседни страни. В някои страни обаче е забелязана и друга категория участници в подозрителни транзакции. Така например, 75% от сделките в Кипър, които могат да се тълкуват като пране на пари, се извършват от лица, които не са граждани на страната. Аналогична е ситуацията в Малта и Люксембург. При това, най-често чужденците, занимаващи се с такава дейност в трите държави са граждани на Великобритания, Италия и Русия. А в ЕС като цяло, най-активни от чужденците извън държавите членки на общността са представителите на Русия, Китай, Турция и Украйна.

Борбата с прането на пари става все по-трудна и неравностойна заради разрастващата се глобализация, виртуализирането на финансовите услуги и развитието на технологичните фактори като криптовалутите и анонимизацията на транзакциите, коментира изпълнителният директор на Европол Роб Уейнрайт. 

В края на доклада Европол отправя призив да се преразгледат принципите на работа на всички организации, ангажирани в борбата с прането на пари. Предлагат се и конкретни мерки като осигуряване на единен стандарт във воденето на статистика в тази сфера, активизиране на сътрудничеството и взаимния обмен на информация между финансовите разузнавания на страните в ЕС, увеличаване на финансирането за усвояване на нови технологиия новых технологий. Предлага се и Европол да стане общоевропейски център за събиране на данни от финансовите разузнавания, което ще позволи да се изгарди обща база данни за целия ЕС.