Приоритетите във вътрешната политика на новото германско правителство

Олаф Шолц стана в сряда деветият канцлер на Германия след Втората световна война. С това той отгърна нова страница в историята на най-голямата по население и икономика страна в Европейския съюз след продължилото 16 години управление на Ангела Меркел.

Програмата на неговото правителство, озаглавена "Да се осмелим за повече прогрес", е документ от 177 страници, плод на трудни компромиси между коалиционните партньори. "Светофарната коалиция", която носи името си от цветовете на съставящите я партии - червен за Германската социалдемократическа партия (ГСДП), жълт за Свободната демократическа партия (СвДП) и зелен за "Съюз 90/Зелени" - е идеологически несъвместима.

ГСДП и "Зелените" са в левия политически спектър и са привърженици на печатането на пари и вдигането на данъци с цел повече правителствени разходи, но СвДП е много пропазарно ориентирана и е привърженик на ниските данъци, което ще озапти амбициите на левите формации в социалната сфера.

Предвид тези различия можеше да се очакват дълги и трудни преговори, които да продължат и през новата година, а през това време Ангела Меркел да остане на власт и да счупи рекорда на Хелмут Кол за най-дълго управлявал канцлер. Трите партии обаче успяха да договорят сравнително бързо и без публични пререкания основните приоритети на новото правителство. Всяка от тях получи това, за което най-много настояваше в предизборната си кампания, пише в обзорна статия БТА. 

БЮДЖЕТНА ДИСЦИПЛИНА

Свободните демократи успяха да се наложат над коалиционните си партньори да няма безразборно харчене, а техният лидер Кристиан Линднер си осигури поста министър на финансите. Правителството ще запази "конституционната спирачка върху дълга", която ограничава допустимия дефицит до не повече от 0,35% от БВП на година, освен в извънредни случаи.

Този механизъм бе преустановен за целите на борбата срещу пандемията от коронавирус, но се предвижда да бъде върнат в действие през 2023 година. Линднер уверява, че коалицията няма да вдига основните данъци. Така че парите за инвестиции и модернизиране на Германия трябва да бъдат търсени другаде.

ПО-ВИСОКА МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА И ДОСТЪПНИ ЖИЛИЩА

В замяна на това социалдемократите успяха да прокарат най-голямото си обещание от предизборната кампания, а именно ангажимент за увеличение на минималното почасово трудово възнаграждение от 9,6 на 12 евро.

Те успяха да се наложат и за друга ключова мярка - построяване на 400 000 нови жилища на година, от които 100 000 с държавни средства. Причината за тази мярка е, че през последните години цените на наемите скочиха драстично, а заплатите не се увеличиха със същия темп. Това значи, че хората харчат все по-голям дял от доходите си за жилище и все по-малко за други свои потребности, от което страдат и други икономически сектори. За да гарантира, че постигането на тези цели ще зависи от нея, ГСДП пое контрола върху ресорните ведомства - министерството на социалните въпроси и новото министерство на строителството.

Берлин опита да сложи таван на наемите за срок от пет години, но германският конституционен съд отхвърли мярката по-рано тази година. В отговор бе организиран необвързващ правно референдум, призоваващ за отчуждаване на жилищата, които са собственост на най-големите компании за недвижими имоти. Федералното правителство обаче няма подобни планове - конституцията на Германия защитава частната собственост, а освен това такова масово отчуждаване ще наложи плащането на милиарди евро компенсации.

БОРБА С ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА

"Постигането на целите, заложени в Парижкото споразумение за климата, е абсолютен приоритет за нас" , се казва в програмата. Под натиска на "Зелените" програмата предвижда да се спре използването на въглища най-късно до 2038 г., а ако може още през 2030 година. За Германия, която ще изключи и последните си атомни електроцентрали в края на 2022 г., това налага "масовото производство на енергия от възобновяеми източници" и изграждането на "модерни топлоцентрали на газ". Програмата предвижда на всички покриви на нови частни жилищни сгради и на предприятия да бъдат поставяни соларни панели. Поставената задача е 80% от средствата за производство на електричество да бъдат възобновяеми до края на десетилетието.

Голяма трансформация трябва да предприеме и жизненоважната за Германия автомобилна индустрия - партиите искат до 2030 г. по улиците да се движат 15 милиона електромобила срещу малко над половин милион в момента. Заложено е също така удвояване на броя на пътуващите с влак и по-голям дял на железопътния транспорт в превозването на стоки.

Някои експерти обаче изразяват опасения, че зелените политики могат да доведат до недостиг на електроенергия и режим на тока, както и до драстично повишаване на цените. Новото правителство трябва да измисли как да постигне зелените си цели, без да застраши ориентираната към износ икономика на Германия, която вече е затормозена от 6-процентна инфлация - най-високото ниво от началото на 90-те години.

ОЩЕ ЛЕВИ ПОЛИТИКИ

Коалицията предлага да се намали на 16 години минималната възраст за гласуване на избори. Във вота на 26 септември "Зелените" и СвДП събраха най-много гласове сред избирателите, които отидоха до урните за пръв път. Демонстрациите "Петъци за бъдеще" показаха, че все по-млади хора искат да се ангажират с политика, но също така постави на дневен ред проблема с използването на децата за политическа пропаганда.

Експерти предупреждават, че намаляването на възрастта за гласуване ще изисква промяна на Конституцията, а това ще наложи на правителството да търси подкрепа сред опозиционните партии. Трипартийното споразумение предвижда още легализиране на канабиса и неговата контролирана продажба на пълнолетни лица за развлекателни цели в лицензирани магазини.

Улесняването на процедурата за получаване на германско гражданство е друг важен елемент от платформата и е потенциален източник на полемика, предвид пресните спомени от мигрантската криза през 2015 и 2016 година. Натурализацията ще бъде възможна след пет години или след три, ако кандидатът се е интегрирал успешно. Родените в Германия деца на родители негерманци ще получат автоматично гражданство, ако единият от родителите е живял в страната поне пет години.

СПРАВЯНЕ С ПАНДЕМИЯТА

Всички сметки в правителствената програма обаче може да се объркат значително заради пандемията и от преборването със заразата от ковид ще зависи дали коалиционните партньори ще успеят да изпълнят поетите ангажименти. Очаква се четвъртата вълна в Германия да достигне пика си около Коледа. В началото на месеца предишното правителство и премиерите на провинциите се споразумяха за затягане на противоепидемичните мерки. Така само ваксинираните и неотдавна преболедувалите COVID-19 могат да ходят на ресторант, кино, молове и други развлекателни обекти.

Борбата с пандемията безспорно ще бъде топ приоритет на новия кабинет. Новият германски здравен министър Карл Лаутербах заяви, че това е най-голямата здравна криза в Германия след Втората световна война. До момента над 100 000 души в страната са умрели от вируса, а броят на инфекциите и на хората в интензивни отделения расте. Премиерът Олаф Шолц даде знак, че подкрепя идеята за задължително ваксиниране и че това може да стане още през февруари. 

Източник: БТА