Става ли светът по-"незападен"?

Намалява ли прозападната ориентация в света? Става ли самият Запад по-малко западен? И как би изглеждал той, ако Западът отстъпи от сцената? Това бяха сред основните въпроси, засегнати по време на конференцията за сигурност в Мюнхен 2020. 

На нея присъстваха стотици висши лидери и влиятелни личности от политиката, различни международни организации, бизнеса и гражданското общество,  които се събраха, за да обсъдят преобладаващи кризи и бъдещи предизвикателства пред сигурността в целия свят. Фокусна точка на конференцията беше ролята на Западния съюз, либералните ценности и многостранността в сегашния геополитически пейзаж.

Мюнхенската конференция за сигурност 2020 приветства множество високопоставени международни ръководители, включително над 30 държавни такива и държавни глави, както и близо 100 министри от кабинети. Сред участниците бяха френският президент Еманюел Макрон, германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, руският външен министър Сергей Лавров, китайският министър на външните работи Ван Йи, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, Представителят на Европейския съюз по външни работи Жозеп Борел, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата Патрисия Еспиноса Кантелано и основателят на Facebook и изпълнителен директор на компанията Марк Зукърбърг.

В основата на тазгодишната конференция беше състоянието на Запада и широкото възприемане на "Западността". Терминът, въведен от Мюнхенския доклад за сигурност 2020, се отнася до разделен и в някои части все по-нелиберален Запад, който сякаш се оттегля от глобалната сцена. Докато терминът нахлуваше в дебатите в Мюнхен, бързо се появиха разлики: най-важното - състоянието на Запада и степента на кризата му бяха оценени по различен начин и от двете страни на Атлантическия океан. Докато държавният секретар на САЩ Майк Помпео твърдеше, че западните либерални ценности "печелят" и отвеждат трансатлантическите разногласия до ниво тактика, европейските му колеги изглеждаха много по-загрижени. Те изразиха безпокойство относно състоянието на западното единство и подобно на френския президент Еманюел Макрон свидетелстваха за нарастваща неспособност на Запада да оформи международния ред в съответствие с неговите ценности. Размерът на китайската заплаха за западната общност се възприема като много по-ясно изразен от американските представители, отколкото от техните европейски връстници.

Много от участниците изразиха желание да определят Запада не като географска единица, а като нормативен проект на ценности. Според тях западната идея е жива, когато и където участниците се ангажират с индивидуалните свободи, демокрацията и върховенството на закона. Разбран в тези термини, Западът се простира далеч отвъд Северна Америка и Европа. А страните отвъд традиционния Запад стават важни пазители на "западната" идея. Тази точка беше подчертана и от министрите на външните работи на Република Корея и Индия, Кан Кюнг-Уа и Сурахманям Джайшанкар. С повече хора, живеещи в незападни, отколкото в западни демокрации, Европа и Съединените щати трябва да инвестират сериозно в съюзи, които се простират отвъд традиционния Запад.

Дебатите в Мюнхен бяха пропити от силната загриженост за нарастващите националистически сили в много части на света. Нарастването на национализма, твърдят много говорители, е в основата на нарастващата неспособност на международната общност да се справи с най-належащите международни заплахи. 

Тъй като предизвикателства като транснационалната организирана престъпност или глобални епидемии като новият коронавирус (COVID-19) могат да бъдат решени само в сътрудничество, оттеглянето към тясно дефинираните национални интереси излага на риск цялото ни бъдеще. На този фон дебатите в Мюнхен не пропуснаха да отбележат, че глбални лидери като Марк Руте, министър-председател на Холандия, призовават своите колеги да засилят защитата на международния ред, основан на правилата; да овладеят многостранните институции, които са в състояние да постигнат компромиси и засилване на глобалните политики, които поставят човешкото достойнство на първо място.

В основната зала представители на европейските държави-членки и Европейския съюз оживено обсъдиха как Европа може по-ефективно да защити своите граждани и ценности у дома и да постигне по-добра стабилност на проектите и либерално-демократичните принципи в чужбина. В това отношение ролята на Берлин е ключова. Шест години след публичния си ангажимент в Мюнхен да поеме по-голяма отговорност за международната сигурност, германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер подчерта задължението да превърне "Мюнхенския консенсус на думите" в "Мюнхенски консенсус за действие".

Промяната на климата беше също сред ключовите теми на конференцията. "Определящият въпрос на нашето време", както го нарече канадският премиер Джъстин Трюдо, изплува в почти всяка дискусия. С вредните ефекти, които стават все по-видими и осезаеми навсякъде по света, дискусията за изменението на климата здраво навлезе в общността на сигурността. Възприемането на заплахата се отразява и в езика на участниците - най-ясно по думите на Дженифър Морган, директор на Greenpeace International, която маркира изкопаемите горива като "оръжия за масово унищожение". Въпреки това, за много участници усилията за справяне с изменението на климата останаха основният пример за многостранност и разцепление, който не дава вида на промените, които хората изискват.

По темата работи Цветелин Димитров