Укротяване на стихиите за 33 млрд. долара

Светът е потънал в дълбока климатична криза, рисковете се ускоряват, а възможностите за действия намялават. Никой никъде не е в безопасност – за това алармира неотдавна Междуправителствената група на ООН по изменението на климата.

Един от най-уязвимите части на света е Африка и по точно онази неплодородна част на юг от Сахара. Точно преди месец на срещата на върха ЕС обяви нов глобален инвестиционен пакет от близо 150 млрд. евро (169,67 млрд. долара) за Африка. Те ще бъдат разпределени за цифрова трансформация, възобновяема енергия, образование, мобилност, здравеопазване и др. дейности на африканския континент през следващите 7 години. Част от финансирането ще бъде насочено към проекта на века - Великата зелена стена, който ще погълне 33 млрд. долара до 2030 г.

По експертна оценка толкова ще са необходими за засаждането на зеления пояс, който ще пресече Черния континент от Сенегал до Джибути и ще спре настъплението на Сахара към Сахел – саваната, която дели пясъците на пустинята от плодородния юг. Мащабната инициатива обхваща територията на 11 страни от африканския рог - на изток, до Атлантическия бряг - на запад: Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, Чад, Судан, Еритрея, Етиопия и Джебути. Впоследствие подкрепа на проекта заявяват още десет – Сомалия, Египет, Либия, Тунис, Алжир, Бенин, Кабо Верде, Камерун, Гана и Гамбия. След завършването й през 2030 г. Зелената стена ще бъде най-голямата жива структура на Земята и едно от съвременните Чудеса на света.

Спасяването на Сахел

Идеята за създаването на 8000-километровата бариера с ширина 15 км получава подкрепата на Африканския съюз – организацията, която обединява 55 държави на континента, на годишната среща през 2007 г. Изпълнението на мащабния проект започва през същата година. Той е насочен към един от най-критичните от гледна точка на климатичните промени райони, непрекъснато разтърсван от политически и военни конфликти. Според прогнози средната дневна температура в Сахел ще се повиши с осем градуса до края на века. Регионът изпитва недостиг на вода на всеки две години, вместо на десет, според типичния цикъл. 46% от територията на Сахел е неизползваема от горещия климат и сушата, от ерозията на почвата и човешката дейност, което застрашава поминъка на близо две трети от населението на континента. Очаква се то да нарасне до 340 милиона до 2050 г., като 90% от тях живеят в селски райони. Сушата и гладът ще накара милионни хора да мигрират в търсене на доходи и препитание, се посочва в доклад на Програмата на ООН за околна среда (UNEP).

Голямата цел

Мащабният проект цели да възстанови 150 млн. ха деградирали земи и така да подобри живота и здравето на сегашните 250 милиона жители, да намали емисиите на въглероден диоксид с 250 млн. (метрични) тона, да спре тероризма и да сложи край на миграцията и бедността със създаване на 10 млн. зелени работни места, да повиши продоволствената сигурност и не на последно място да запази биологичното разнообразие на Сахел. Фокусът е поставен върху традиционното селско стопанство, устойчивото земеползване и прилагането на местни земеделски техники. „Великата зелена стена е първият флагман на Десетилетието за възстановяване на екосистемите 2021-2030 г. на ООН. Тя е вдъхновяващ пример за опазването им в действие. Инициативата няма да промени съдбата на Сахел за една нощ, но ще се превърне в стимул за зелен растеж, който носи инвестиции, повишава продоволствената сигурност, създава работни места и посява семената на мира “, подчертава Сюзън Гарднър, директор на отдела за екосистеми на Програмата на ООН за околна среда (UNEP). Останалите партньори, които подкрепят инициативата, са Африканският съюз, Глобалният екологичен фонд  (GEF), Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO) и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD), Международният съюз за опазване на природата (IUCN-PACO), Световната банка и др. 10 агенции на ООН и банки за развитие. 

Лагерът на скептиците

За 14-те години от началото на проекта 16% от територията на Сахел е възстановена, населението й се радва на стабилност, продоволствена сигурност и 90 млн.щ.долара приходи. Разкрити са 350 000 нови работни места. Според последния мониторингов доклад обаче инициативата изостава с 10 години, като досега са изпълнени само 4% от целевите задачи. Заключението на анализаторите е, че за постигането на крайната цел трябва да се залесяват два пъти повече терени годишно, като инвестициите се изчисляват на 4.3 млрд.щ.долара за всяка година до 2030-а.

Напредъкът варира в отделните страни. Етиопия, която започна кампанията по-рано от останалите държави в региона, е водеща със засадени 5,5 милиарда разсада върху 151 000 ха площ. Буркина Фасо и Чад получават по-голяма финансова подкрепа, но резултатите са различни – докато първата е засадила 16,6 милиона разсад, то втората - само 1,1 милиона.

Забавянето налива вода в мелницата на скептиците. Един от тях е Марк Лоукок, заместник секретар по хуманитарните въпроси на ООН, според когото Сахел е „канарче във въглищната мина“ по отношение на климата. Преди време той остро разкритикува „напълно неадекватните“ усилия по този начин да се помогне на населението на Сахел да се адаптират към глобалното затопляне.

Политическа нестабилност

Всъщност никой не е обещавал да стане лесно. Печална слава на региона носят нарастващото екстремистко насилие, драстичното нарушаване на правата на човека и политическата нестабилност, които прогонват от домовете десетки милиони хора. Тя се засилва след 2012 г., когато ислямисти и местни сепаратистки племена поемат контрола над голяма част от Северно Мали. Осемгодишната кампания, водена от френски войски, разполагането на американски специални сили, огромната помощ за местните военни и миротворческата операция на ООН за 1 млрд.щ.долара не отслабват мощта на джихадисти и местни клетки на ИДИЛ. На този фон 13.4 млн. хора все още се нуждаят от хуманитарна помощ в граничните райони на Буркина Фасо, Мали и Нигер, пострадали от проливните дъждове преди година.

Различни концепции

Освен политическата и социална несугирност в региона като причина за забавянето на проекта се посочва неуместният избор на семена, посадъчен материал и разсад. Някои учени са скептични към създаването на стена от дървета, която едва ли ще оцелее в екстремните условия на Сахел. Те са против използването на леснодостъпни, бързо растящи видове, които не са местни, като евкалипт и бор. Лошо приспособените фиданки изсъхват или стават инвазивни на плевели. В най-добрия случай те изтласкват местните видове и изсмукват оскъдната вода. Други пък са на мнение, че фокусът трябва да е към разширяването на пасбищата, а не в засаждането на видове, като пустинно фурмово дърво, някои сортове акация и и хинап. Според тях по-голяма е политическата подкрепа за инвестиции за възстановяване на почвата и управлението на водите, отколкото за засаждане на неподходящи дървесни видове в отдалечени и слабо населени територии. „Наблюдаваме пропаст там, където  акцентът е върху числата, а не върху качеството“, казва Иън Доусън, старши учен от Международния център за изследвания в агролесовъдството (ICRAF). Мнението му е подкрепено от Елвис Пол Тангем, който координира инициативата от името на Африканския съюз. Той счита, че обещанията за засаждане на огромен брой дървета на ниска цена, например на 1 долар за разсад, могат да отвлекат вниманието от истинското предизвикателство. "Можете да засадите дърво за 1 долар, но не можете да го отгледате на тази цена" казва той.

Нова надежда

Проектът получи нов тласък - президентът Еманюел Макрон обеща допълнителна финансова подкрепа за 14.3 млрд. долара за бившите френски колонии. С финансовата инжекция в подкрепа на инициативата „Ускорител на Великата зелена стена” ще се навакса изоставането в периода 2021-2025 г., като се ускори процеса на възстановяване на деградиращите земи, ще подпомогне опазването на биологичното разнообразие и ще отвори нови зелени работни места.

По материали от чуждия печат Светлана Тодорова-Ваташка