Aditya-L1 срещу огнените бури: какво очаква Индия през 2026?

За Aditya-L1 – първата индийска мисия за наблюдение на Слънцето от космоса – 2026 се очаква да бъде година като никоя друга. За първи път обсерваторията, която беше поставена в орбита миналата година, ще може да наблюдава Слънцето, когато то достигне максимума на своя цикъл на активност, съобщава BBC.

Според NASA това се случва приблизително на всеки 11 години, когато магнитните полюси на Слънцето се обръщат – еквивалентът на Земята би бил Северният и Южният полюс да разменят местата си.

Това е време на големи турбуленции. Слънцето преминава от спокойно към бурно състояние, като се наблюдава огромно увеличение на броя на слънчевите бури и короналните изхвърляния на маса (CME) – гигантски мехури от огън, които се изхвърлят от най-външния слой на Слънцето, наречен корона.

Aditya-L1 и пиковата слънчева активност

Съставени от заредени частици, CME могат да тежат до един трилион килограма и да достигат скорост до 3000 км (1864 мили) в секунда. Те могат да се насочат във всяка посока, включително към Земята. При максимална скорост CME би изминало разстоянието от 150 милиона км между Земята и Слънцето за 15 часа.

„В нормални или нискоактивни периоди Слънцето изхвърля по две-три CME на ден“, казва проф. Р. Рамеш от Индийския институт по астрофизика (IIA). „Следващата година очакваме те да бъдат по 10 или повече дневно.“

Проф. Рамеш е главен изследовател на Visible Emission Line Coronagraph (Velc) – най-важният от седемте научни инструмента на Aditya-L1 – и внимателно следи и анализира данните, които той събира. 

Изследването на CME е една от най-важните научни цели на първата индийска слънчева мисия, казва той. Първо, защото тези изхвърляния дават възможност да научим повече за звездата в центъра на нашата Слънчева система, и второ, защото процесите на Слънцето застрашават инфраструктурата на Земята и в космоса. 

Опасности и влияние на CME върху Земята

CME рядко представляват пряка заплаха за човешкия живот, но влияят на живота на Земята, предизвиквайки геомагнитни бури, които засягат времето в близкия космос, където са разположени близо 11 000 сателита, включително 136 индийски.

„Най-красивите проявления на CME са аврорите (сиянията) – ясен пример, че заредени частици от Слънцето пътуват към Земята“, обяснява проф. Рамеш. „Но те могат да накарат електрониката на сателитите да се повреди, да изключат електропреносни мрежи и да засегнат метеорологични и комуникационни сателити.“

Най-мощната слънчева буря, регистрирана някога, е събитието „Карингтън“ през 1859 г., което изключва телеграфните линии по целия свят. По-скорошни случаи са през 1989 г., когато част от електропреносната мрежа на Квебек спира, оставяйки шест милиона души без ток за девет часа. През ноември 2015 г. слънчева активност нарушава контрола на въздушния трафик, предизвиквайки хаос в Швеция и някои други европейски летища.

През февруари 2022 г. NASA съобщава, че CME е довело до загубата на 38 търговски сателита. Проф. Рамеш казва, че ако можем да наблюдаваме какво се случва в короната на Слънцето и да засечем слънчева буря или CME в реално време, да запишем температурата му при източника и да проследим траекторията му, това може да служи като предупреждение за изключване на електропреносни мрежи и преместване на сателити извън опасност.

Научните цели на Aditya-L1

Има и други мисии, които наблюдават Слънцето, но Aditya-L1 има предимство пред тях, включително пред Solar and Heliospheric Observatory на NASA и ESA, когато става дума за наблюдение на короната.

„Коронографът на Aditya-L1 е с точен размер, който му позволява почти да имитира Луната, напълно покривайки фотосферата на Слънцето и осигурявайки непрекъснат изглед на почти цялата корона 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, дори по време на затъмнения и окултации“, казва проф. Рамеш.

С други думи, коронографът действа като изкуствена Луна, блокирайки ярката повърхност на Слънцето, за да позволи на учените да наблюдават непрекъснато слабата му външна корона – нещо, което истинската Луна прави само по време на затъмнения.

Освен това това е единствената мисия, която може да изучава изригванията във видима светлина, позволявайки измерване на температурата и топлинната енергия на CME – ключови показатели за това колко силно би било, ако се насочи към Земята, казва още проф. Рамеш.

За да се подготви за пиковия период на слънчева активност догодина, IIA си сътрудничи с NASA за анализ на данните от едно от най-големите CME, регистрирани досега от Aditya-L1.

То е възникнало на 13 септември 2024 г. в 00:30 GMT, казва проф. Рамеш. Масата му е била 270 милиона тона – айсбергът, потопил „Титаник“, е бил 1,5 милиона тона, уточнява той.

При източника температурата му е била 1,8 милиона градуса по Целзий, а енергийното съдържание – еквивалентно на 2,2 милиона мегатона TNT – за сравнение, атомните бомби над Хирошима и Нагасаки са били съответно 15 и 21 килотона.

Въпреки че числата звучат невероятно големи, проф. Рамеш го описва като „средно голямо“.

Астероидът, унищожил динозаврите на Земята, е бил със сила 100 милиона мегатона, а по време на максималния цикъл на активност на Слънцето, казва той, можем да видим CME с енергийно съдържание дори по-голямо от това.

„Считам CME, което анализирахме, за възникнало при нормална активност на Слънцето. Сега това задава базата, която ще използваме, за да оценим какво ни очаква при максималния цикъл на активност“, казва той.

„Изводите от това ще ни помогнат да разработим мерки за защита на сателитите в близкия космос. Те ще ни помогнат и да разберем по-добре пространството около Земята“, добавя той.