"Вашингтон пост": Ако Тръмп наистина желае мир и стабилност, той трябва да сключи ново ядрено споразумение с Иран

Ако президентът на САЩ наистина желае мир и стабилност, той би трябвало да сключи с Иран споразумение, много напомнящо на това, което през 2015 г. неговият предшественик Барак Обама сключи с Техеран. Тръмп побърза да се откаже от него след встъпването си в длъжност, но то имаше за цел да предотврати точно конфронтация като тази, която се развива в момента, пише в. "Вашингтон пост", цитиран от БТА.

Самият Обама беше признал, че споразумението не решава всички проблеми с агресивната външна политика на Иран, особено в Близкия изток, нито пък гарантира затопляне на отношенията между страните. Но то постигаше една от основните цели на САЩ в областта на сигурността - контрол над иранската ядрена заплаха.

Най-важното беше, че то позволяваше да се спечели време. С неговите разпоредби Иран щеше да има нужда от година или повече за създаването на ядрено оръжие, вместо от само няколко месеца. И то даваше възможност за евентуална промяна на иранската политика, за да се избегне противопоставянето й на интересите на САЩ.

В момента, докато споразумението от 2015 г. се разпада, вероятността от надпревара във въоръжаването в Близкия изток нараства, предупреждава в. "Вашингтон пост". Най-добрият възможен вариант в момента е сключването на ново ядрено споразумение с Иран. Ако Тръмп може да бъде убеден да приеме този вариант, лесно можем да си представим условията на евентуалната сделка.

Сваленият в четвъртък от Техеран американски безпилотен самолет изглежда обяви нарастване на напрежението между САЩ и Иран, пише френският в. "Либерасион". Президентът на САЩ Доналд Тръмп първо даде да се разбере, че е възможен военен отговор, преди да промени позицията си, но продължи да отправя заплахи за налагане на санкции, включително още днес. През изминалия уикенд Иран изпрати силни сигнали, целящи да го разубедят.

В отговор на заплахата с нови санкции обаче Иран предупреди, че ще предприеме нови стъпки за ускоряване на ядрената си програма, ако през идните дни Европа не положи по-големи усилия, за да защити Техеран от натиска на САЩ, отбелязва британският в. "Гардиън". Тръмп твърди, че иранските власти искат да преговарят заради натиска на санкциите, но засега Техеран отхвърля всички предложения за преговори.

Решението на Тръмп за нанасяне на удари по Иран в отговор на свалянето на шпионски дрон и рязката му отмяна минути, преди да бъде изпълнено, засилиха съмненията по света за преценките на американския президент и за силата на САЩ, пише в. "Ню Йорк таймс". Изглеждащите непостоянни решения на Тръмп "засилват объркването както на съюзниците, така и на противниците му", казва Найджъл Шейнвалд, бивш британски посланик във Вашингтон, който е водил преговори за заложници с иранското правителство. Но освен това тя продължава да показва американската несигурност за употребата на сила, добавя той. "Това е лайтмотив, който присъства в цялата история на САЩ", според бившия посланик.

Лидерите на европейските съюзници на САЩ обаче не отправиха критики към решението на Тръмп за отмяна на ударите. Имаше изказани дори похвали, включително от Криспин Блънт, консервативен британски депутат и бивш ръководител на парламентарната комисия по външни работи, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Дали решението на Тръмп да отмени ударите е било правилно ще зависи от реакцията на Иран, казва Амос Ядлин, бивш директор на израелското военно разузнаване бивш военен аташе във Вашингтон. Той се опасява, че решението може да бъде изтълкуване като нежелание за използване на сила от страна на САЩ и в резултат Техеран може да предприеме нови неприемливи действия