Западът поема валутния риск при търговия в рубли

Руският президент Владимир Путин подписа на 31 март указ, според който търговията с газ с неприятелски страни, сред които е и България, ще се плаща в рубли. В петък руският газов гигант Газпром изпрати официално писмо, с което уведоми българското правителство, че доставките на синьо гориво ще бъдат преустановени, ако плащането за тях не е в руска валута.

По този повод Мениджър Нюз публикува коментара на Александър Михайлов, който е доцент по икономика  в Университета на Рединг и директор на Групата за икономически анализи в Рединг (GEAR ), за политико-икономическия портал VoxEU.  Роденият в България икономист и финансист е член на Редакционния съвет на  Econometrics  и на Консултативния съвет на Sci .

Целите на Путин

Има поне три причини, позовавайки се на теоретичното познание и емпиричния опит в международната парична и финансова система, с които може да се обясни този ход на Путин.

Първата от тях е сегментирането на пазара, произтичащо от пречки пред формирането на уникален глобален пазар с единна цена за даден продукт – в случая с газа. Това позволява на монополно конкурентни фирми, като Газпром, да прилагат стратегии за ценообразуване чрез избор на валутата при международни транзакции.

Втората причина е изместване на валутния риск от Газпром, като износител, към неговите контрагенти-вносители в „неприятелските“ страни. Това може да доведе до покачване на енергийните разходи, ако рублата поскъпне в средносрочен и дългосрочен план.

Не на последно място този ход на Москва може да засили търсенето на рубли на международните валутни пазари.

Комбинацията от тези три фактора и особено последният може би ще засили международната роля на рублата.

Сегментиране и ценовата дискриминация

Сегментирането на глобалния пазар позволява ценовата дискриминация от монополно конкурентни фирми. Ценообразуването спрямо купувача е форма, при която износителите

определят цената във валутата на съответния местен експортен пазар. Например японски износител за Франция ще определи цената си в евро, а за САЩ – в долари. По-точно ценообразуването на пазара е ценова дискриминация от трета степен, позволяваща на различните пазари да бъдат начислявани различни цени (или валути на плащане) за един и същ изнесен продукт. 

За разлика от тях, според „традиционната“ парадигма, експортните цени се определят в  националната валута на износителя, продавача или производителя. Например, италиански износител за Канада, както и за Обединеното кралство, САЩ или която и да е друга страна ще определи цената си винаги в евро, независимо къде продава продуктите си.

Изборът на валута и валутният риск

Изборът на валута има значение, тъй като определя дали купувачът или продавачът поемат валутния риск. Такава несигурност може или да навреди, или да бъде от полза на носителя на валутния риск, което невинаги е лесно да се предвиди.

Следователно указът на Путин от 31 март може да се разглежда като промяна на условието за това кой носи валутния риск при търговията с газ. Ако Западът плаща за него в рубли, той ще поеме и риска от транзакциите. В случай че курсът на руската рубла падне в средносрочен до дългосрочен план, то за Запада вносът от Русия ще бъде по-евтин. Но ако станем свидетели на обратната тенденция, а логиката на Путин е очевидно такава, то тогава Западът ще поеме риска да плаща все повече и повече, използвайки рублата като разплащателна валута.

По изчисления на Sky News Русия печели ежедневно приблизително 800 млн. долара от продажбата на газ в Европа. От тях около 58% се плащат в евро, 39% - в щатски долари, и 3% в британски лири. Така европейските вносители и потребители досега са били защитени от колебанията в обменния курс на еврото спрямо рублата, тъй като плащането е фиксирано в европейска валута. Това ще се промени, ако търговията премине изцяло в рубли. Но от друга страна такъв преход ще принуди страните от ЕС за намалят зависимостта си от руските енергийни източници дори повече, отколкото се обсъждаше напоследък.

Защо плащането в рубли има значение

Обменният курс на рублата на международните валутни пазари ще има значение, защото поскъпването ѝ ще засегне всички – от фирмата вносител, през промишлеността и транспортната филма до домакинството, което използва руски газ за отопление. С тази промяна дългосрочното търсене на рубли на международните валутни пазари и последващият пазарен натиск за увеличаване на цената на рублата на пръв поглед изглежда гарантирано от бъдещото търсене на руско синьо гориво и петрол от Запада. А това само би подкрепило отслабената от санкциите руска валута.

Разбира се, това ще бъде вярно, докато руските доставки не бъдат заменени с алтернативни източници, в това число и по-екологични технологии.  Ако такива не се открият или пък въвеждането им експлоатация е ограничено, то промяната в газовите споразумения ще имат дългосрочен подкрепящ ефект за руската валута.  Този сценарий е възможен, освен ако Русия не бъде напълно изолирана.

Освен това икономическите съветници на Путин може би са предвидили, че подобна мярка, ако бъде приложена, вероятно ще проправи пътя в превръщането на руската рубла като резервна или международна валута.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка