През очите на логиката

Повечето от нас познават добре онова чувство на гадене и болка, което човек изпитва, когато осъзнае, че е направил сериозна грешка. Може би сте сбъркали сметките във важен финансов доклад или пък сте забравили да резервирате място за важна среща, която ще се проведе след един ден. Детайлите не са от значение, важното е, че всеки един от нас в определен момент е изпитвал неистово чувство на страх и паника от мисълта, че е сгрешил по някакъв начин.

Грешките и напрежението са неизбежни, така че единственото нещо, което може да направим, за да ограничим негативното им влияние, е да запазим спокойствие.

Проучване на Бизнес училището на Харвард обаче показва, че в много от случаите ние подхождаме по грешен начин към запазването на спокойствие. Хората, които приветстват предизвикателствата по време на криза, до такава степен, че идеята за тяхното преодоляване ги вдъхновява и мотивира, се представят много по-добре, когато са под напрежение, от онези, които се опитват да запазят спокойствие насила.

„Хората живеят с идеята, че целенасоченото налагане на спокойствие е най-добрият начин да се справят със своите тревоги и притеснения, но в действителност това може да бъде трудно постижимо и неефективно“, коментира авторът на изследването Алисън Ууд Брукс.

„Когато хората са изнервени и опитат да се успокоят, те започват да мислят за всички неща, които може да се объркат. От друга страна, когато са развълнувани, те мислят за това как всичко ще се нареди“ добавя тя.

Запазването на спокойствие и концентрация под напрежение зависи изцяло от вашия подход. Хората, които успешно управляват кризисните ситуации, имат способността да насочват емоциите си в посоката, която искат.

Иначе казано, те превръщат тревожността в енергия и вълнение

Разбира се, това няма как да се случи, ако не гледате на ситуацията през призмата на логиката. Да, човек прави грешки, които го карат да се срамува и да изпитва неудобство. Някои грешки дори се отразяват на анализа на вашето представяне в края на месеца или годината. Стига обаче да не става въпрос за някакъв колосален провал, то повечето грешки са сравнително безобидни и много рядко водят до уволнение или до загуба на дома, в който живеете. За това е добре да си избиете от главата тези деструктивни сценарии, които подхранват вашите притеснения и ви пречат да се концентрирате.

 Ако не можете да поставите нещата в перспектива, трябва да си зададете два въпроса: „Какво е най-лошото нещо, което може да се случи?“ и „Ще има ли тази грешка някакво значение след 5 години?“. Отговорите на тези два въпроса ще сложат край на екстремните преувеличения. Те ще ви помогнат също така да осъзнаете, че вашата паника се дължи повече на страха от това, че ще се изложите пред останалите, отколкото на реалната възможност да изгубите работата си. Веднъж след като приемете този факт ще можете да започнете процеса по възстановяване на вашето самочувствие и увереност.

За да сложите нещата в перспектива, помислете за ситуации, които са значително по-лоши от  тази, в която се намирате. Най-вероятно в компанията ви има хора, които са правили по-големи грешки от вас, но въпреки това все още са на работа и вече са забравили за срамните случки от миналото. За да не позволявате на отминалите грешки да определят вашето настояще и бъдеще, трябва да си кажете: „Тази ситуация не е единственото нещо, с което ще бъда запомнен. Една малка грешка не може да определи цялата ми идентичност.“

След това трябва да трябва да осъзнаете, че хората отделяте значително по-малко внимание на вас и вашите грешки, отколкото си мислите. Когато направите грешка, лесно може да си създадете илюзията, че сте в центъра на вниманието и че всички в офиса гледат вас. Колкото повече вярвате, че всички ваши колеги ви коментират и съдят, толкова повече започвате да се тревожите. Истината обаче е, че вашият шеф, както и всички останали, отделят много по-малко време на това да обсъждат вашите пропуски и провали, отколкото на намирането на решение на трудната ситуация, която сте създали. Именно това е нещото, върху което трябва да се съсредоточите и самите вие.

Следващата стъпка, която трябва да предприемете, е отново да се върнете към логичното мислене. След като вече сте преодолели първоначалната паника, трябва да започнете да си задавате важните фактологични въпроси: „Какво точно се случи?“, „Какви са потенциалните последствия?“, „Възможно ли е те да бъдат избегнат?“, „Ако е възможно - как може да бъде постигнато?“, „Ако не – какво може да бъде направено, за да бъдат ограничени щетите?“. Не позволявайте на ума си да ви засипва с нелогични самообвинения и се фокусирайте върху фактите.

Последната стъпка е предприемането на директни действия. След като се запознаете със всички факти и спрете да се обвинявате за несъществуващи проблеми, фокусирайте вниманието си върху разрешаването на така създалата се ситуация. Отлагането на решението само увеличава чувството на тревожност и страх. Фокусирането на енергията върху подобряването на ситуацията, от друга страна, ви дава цел, която да ви разсее от негативните мисли.

За да поддържате нещата под контрол, не трябва да бъдете твърде строги със себе си. Никой не е перфектен. Дори най-успелите хора правят сериозни грешки. Първата автомобилна компания на Хенри Форд е фалирала в рамките на 18 месеца, Опра Уинфри е била определяна като „негодна за телевизионен екран“ в ранните си години като журналист, а Уолт Дисни е бил уволнен от в. Kansas City Star for заради липса на достатъчна креативност. Тежката самокритика не води до нищо хубаво и със сигурност не прави човек по-спокоен. Вместо това, насочете енергията си върху бъдещето и нещата, които искате да промените.

......................

Травис Брадбери, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com