Ритуали за връщане в правилната посока, когато се чувствате претоварени

Тази вечер трябва да се кача на полет за сватбата на братовчед ми. Но преди да стигна до летището, имам приблизително милион неща, които трябва да свърша: да довърша този текст, да си опаковам багажа, да изпратя куп имейли, да се обадя на водопроводчика. Списъкът е огромен. С толкова много неща за вършене би било полезно, ако мозъкът ми работеше на върха на възможностите си.

А той работи ли на пълни обороти? Изобщо не. Както често се случва, когато съм най-натоварена, съзнанието ми е изпълнено с мъгла. Защо мозъкът ни често далеч не работи по най-добрия начин, когато имаме най-голяма нужда от него? И по-важното, какво може да се направи по въпроса? Науката предлага както обяснение, така и предложение как да накарате мозъка си да заработи усърдно, когато се чувствате претоварени - ритуал против прекомерната заетост.

Науката за „претоварването и замръзването“

Професорът по медицина в Масачузетския университет Джон Кабат-Зин определя претоварването като чувството, че „животът ни някак си се развива по-бързо, отколкото човешката нервна система и психика са в състояние да се справят.“

Това е определение, което много от нас веднага разпознават от собствения си живот. Изследователят и автор Брене Браун познава добре чувството.

„При претоварване е трудно да се отговори, когато хората питат „Как мога да помогна?“ или „Какво трябва да се направи?“ Отговорът с организирани мисли изглежда невъзможен“, пише тя в блога си. Вместо да обмисля стратегии или да се справя със задачи, тя споделя, че „върви в кръг, плаче и говори сама със себе си“.

Подобно на Браун, когато започнем да се страхуваме, че ресурсите ни не са подходящи за мащаба на предизвикателствата пред нас, можем да замръзнем психически. Психологът от Бостънския университет Елън Хендриксен обяснява, че тази тенденция се е развила в отговор на наличието на хищници. Няма смисъл да замръзвате като елен на фаровете, когато сте претоварени с работа. Но мозъкът ви не прави разлика между стрес, предизвикан от вида на гладен лъв, и такъв от твърде дълъг списък със задачи.

„Телата ни реагират на заплахата по един и същи начин, независимо дали заплахата е външна, като пословичния саблезъб тигър, или е вътрешна“, каза тя пред „Ню Йорк таймс“. Резултатът е това, което психолозите наричат ​​„замръзване от претоварване“, а аз определям като преждевременна мозъчна неизправност.

Ритуал против прекомерната заетостта

Какво правите, когато мускулите ви се стегнат и умът ви започне да се върти в кръг? Според Кабат-Зин най-простият и най-добър отговор е „нищо“. Взирането през прозореца или отделянето на 10 минути за разходка могат да помогнат на претоварения ви мозък да се успокои и отново да генерира ясни мисли.

Но ако имате нужда от нещо малко по-бързо, социологът Кристин Картър предлага ритуал против прекомерната заетостта. „Когато темпото на живот сякаш се ускорява без вас, създайте ритуал, който да ви накара да чувствате, че имате повече контрол“, пише тя.

Нейният собствен ритуал е прост: „Когато започна да се чувствам притисната от времето... разтягам врата си (първо като поглеждам наляво, после надясно, а след това като накланям лявото си ухо към лявото си рамо и дясното си ухо към дясното си рамо). Издишвам дълбоко с всяко разтягане, след което центрирам главата си и изправям стойката си. При последното издишване си казвам на ум: „Имам много време.““

Може да не звучи като нещо впечатляващо, но Картър настоява, че е достатъчно, за да разчупи въртележката на тревожността, която ѝ пречи да продължи напред.

Още 5 ритуала за борба с претоварването

И така, какви други ритуали прекомерна заетост можете да опитате, когато сте обзети от претоварване и замръзване?

• Обяснете го на вътрешния си тийнейджър. Хендриксен съветва да прегледате списъка си със задачи и да си обясните следващите стъпки, сякаш давате „инструкции на тийнейджър, който всъщност не иска да ги изпълни“. Разделянето на задача на нелепо малки компоненти прави много по-малко вероятно някоя от тях да ви претовари.
• Докоснете нещо живо. Малко трева, кучето ви, растението на бюрото ви. Установено е, че дори най-малката връзка с природата намалява стреса. Освен това, „докосването ни закотвя. То напомня на нервната система, че сме тук, сега и в безопасност“, твърди доктор Майкъл Хънтър. Ето защо психолозите често предлагат да обръщате голямо внимание на физическата среда като антидот срещу паниката.              
• Бъдете мили със себе си. Науката показва, че самобичуването не помага на представянето ви. Самосъстраданието помага. Така че, ако се чувствате претоварени, кажете си няколко мили думи, може би дори на глас. „Справяш се добре. Позволено ти е да си починеш“.
• Прочетете стихотворение. Това е друго предложение от Хънтър, който твърди, че държи няколко стихосбирки на бюрото си за тази цел. Поезията „осветява асоциативните и сензорните области, изваждайки ни от твърди мисловни цикли“, настоява той.
• Застанете на слънчев участък. Не сте литературен фен? Последното предложение на Хънтър би трябвало да се хареса на всички, освен на вампирите – намерете слънчево място ​​и стойте там 90 секунди. Трудно е да се изнервите от топлина и светлина, обляни в лицето ви. Невронауката също така показва, че слънчевата светлина помага за регулиране на циркадните ритми на тялото ви, изостряйки вашия фокус и подобрявайки настроението ви.

Какъвто и ритуал против прекомерната заетост да изберете, целта е една и съща. Търсите начин да извадите мозъка си от режим на претоварване и да го върнете към по-спокоен подход към справянето със списъка си със задачи.

……………

Джесика Стилман за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев