Китай изостава с няколко поколения при най-модерните технологии за чипове

Макар че Китай инвестира милиарди в развитието на вътрешния си сектор за производство на полупроводници, страната все още е далеч от придобиването на нужния капацитет за създаване на чипове от най-висок клас. Това коментира пред Си Ен Би си Марио Моралес от анализаторската компания International Data Corporation (IDC) .

„Продължавам да вярвам, че Китай изостава с може би три или четири поколения от най-модерните чипове“, каза той. „Когато говорим за водещи технологии, имаме предвид 16-нанометровите или 14-нанометровите чипове. По-голямата част от тях идват от Тайван, Южна Корея и в известна степен от САЩ, благодарение на Intel”, обясни той.

Чиповете се произвеждат чрез процес, известен като литография, при който изключително сложни и скъпи машини насочват много тесни лъчи светлина върху силициеви пластини, обработени с фотоустойчиви химикали. При контакта с химикалите се създават сложни модели. Този процес води до изграждането на транзистори. Колкото повече транзистори има в един чип, толкова по-ефективен и мощен е той. Гореспоменатите нанометри са свързани с размера на транзисторите. Ако размерът на транзисторите е по-малък, това означава, че по-голям брой от тях могат да бъдат поместени на квадратен милиметър върху даден чип.

Samsung и Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) вече произвеждат масово 7-нанометрови чипове, което ги прави технологични лидери в сектора.

Нуждата на Китай от самодостатъчност

От няколко години Китай говори за предприемането на мерки за постигане на самодостатъчност в технологичния и научния сектор, включително в сферите на полупроводниците и изкуствения интелект.

Пекин засили тези си усилия допълнително, след като САЩ атакуваха технологични фирми като Huawei и SMIC с различни санкции на фона на напрежението между двете водещи икономики.

Китайските технологични гиганти Alibaba, Tencent, Baidu и Meituan също започнаха да инвестират в разработката на чипове.

По думите на Моралес засега тези инвестиции не са достатъчни, тъй като Пекин все още има нужда както от чуждестранен софтуер, а и оборудване, за производството на чипове от най-висок клас.

В момента китайските компании за полупроводници произвеждат чипове с по-стари технологии, които са използват за управление на захранването, сензори, микроконтролери, както и в други сегменти. Те продължават да са много важна част от веригата на доставки.

„Това е сферата, в която китайската екосистема ще расте и трупа пазарен дял. На Китай обаче ще му отнеме известно време ,може би повече от десетилетие, преди да е конкурентноспособен при най-модерните чипове“, обясни Моралес, давайки пример със SMIC - най-големият и важен производител на чипове в Китай.

„Те имат капацитета да произвеждат 28-нанометрови чипове и са започнали работа по 14-нанометрови чипове. В действителност обаче те имат нужда от клиенти, които да мащабират този им капацитет, а голяма част от китайската екосистема все още не използва тази технология. За целта те имат нужда от американски, европейски и дори тайвански клиенти. Така ще могат да намалят разходите по призовдството“, добави той.