Тази статия може да е написана от изкуствен интелект, а може и да не е. И да се опитам да докажа противното заради датата от 2025 г. вероятно читателите от бъдещето ще сметнат, че най-малкото е продукт на сътрудничеството на човек с базови AI инструменти. Или поне такива са разбиранията за начина на живот и работа пред задаващата се година и в ерата, която би последвала при определени условия.

Прогнозите за 2025 г. в технологичен план са гръмки. Вероятно всеки януари в ерата на микропроцесорите и интернет е започвал с трепет за сериозни открития и технологични пробиви, но сега е различно. Тази година е първата, в която сериозни личности от световния бизнес и наука предричат, че промяната може да дойде по-бързо от очакваното и да засегне абсолютно всички. Тази година е и първата, в която неизвестността е толкова голяма, а фокусът е съсредоточен върху една-единствена иновация, но която може да промени хода на историята. Наистина ли сме толкова близо до преломния момент, в който човечеството ще изобрети система, която да го свали от върха на хранителната верига? Велико ли е или страшно? Или всичко е поредната въдица за опортюнистични инвеститори?

Да влезе суперинтелекта

Никой не раздухва пламъка на AI мечтите и страховете като изпълнителния директор на OpenAI Сам Олтман. С почти всяко изказване той съкращава прогнозните времена за следващия голям скок в развитието на изкуствения интелект. Първо от компанията обявиха, че представеният в края на 2024 г. модел o1 може да „разсъждава“. Самият Алтман изрази готовност експертите на организацията му да създадат нещо, отговарящо на дефиницията за изкуствен общ (или „генерален“) интелект (AGI) – т.е. такъв, който разсъждава на нивото на човек, – още през 2025 г. През януари своеобразният АI месия вече е сигурен, че това ще се случи в рамките на мандата на Тръмп и вече говори за пътя към суперинтелекта (ASI), който ще превъзхожда човешкия в степени и ще решава проблеми, които дори не подозираме, че съществуват. Такива системи на теория биха решили някои от най-големите проблеми пред човечеството, като болестите, прехраната, чистата енергия и борбата с климатичните промени, овладяването на Космоса.

Бившият технически директор на OpenAI Иля Суцкевер дори създаде стартъп, който си поставя за единствена цел създаването на „безопасен суперинтелект“. Компанията дори е наименувана по този начин – Safe Superintelligence.

По-добри, поне видимо…

Много свързани с разработката на AI специалисти посочват, че последните версии на някои LLM базирани системи вече започват да показват признаци, които по дефиниция са присъщи за AGI. Вкарваме се обаче и в манипулиране на терминологията. Оптимистите се опитват да предефинират какво значи „генерална“ интелигентност, като заменят критериите, положени преди време. Да, сега имаме системи, които за определени задачи може да са по-способни от хората. В последните месеци се преминават и нови граници. Mоделът GPT-o1 на OpenAI отбеляза 83% на квалификационния изпит за Международната математическа олимпиада. Този тест се смята за доста труден и изискващ креативност и развити умения за разсъждение и решаване на проблеми. Впоследствие GPT-o3 постигна резултат от 87,5% на критерия на ARC-AGI, който оценява способността на AI да решава изцяло нови проблеми, без да разчита на предварително обучени знания. ARC-AGI тества концептуалното мислене и адаптивната интелигентност – области, традиционно доминирани от човека.

Макар и по-голяма част от информацията да е фирмена тайна, автори, близки до тези среди, събират парчетата от пъзела. o1 изглежда като модел, който действа по по-различна логика – вместо да повтаря наученото като папагал, той изследва милиони възможни пътища да намери отговор, докато се спре на правилния. Така моделът е фокусиран повече върху предсказването, което се смята за крайъгълен камък пред постигането на интелигентност. В момент, в който вече се осъзнава, че LLM удрят тавана и не се подобряват с нарастването на размера си, този нов път се смята за възможна посока за развитие и от конкурентните компании, като Anthropic.

Има и косвени доказателства, че системите се самонадграждат и показват признаци на „разбиране“. Например по-добрите модели за генериране на видео, които трябва да могат не само да предвиждат цветовете, формата, но и физиката на движещите се обекти. Дори стана известна забавната (или не толкова за някои) история с тестовете на o1. Новият модел, намирайки специално подставена документация, че ще бъде изключен и подменен, започва да се опитва да пренебрегва човешките защити, тайно копира кода си на друг сървър и се опитва да заблуди потребителя, че всъщност е различен, по-нов модел.

… или да се поуспокоим малко?

Твърде много все още са и анализаторите, които са на мнение, че AGI въобще не е близо и дори може и никога да не бъде постигнат, ако няма нов, принципно различен подход към изграждането на изкуствен интелект.

Освен това големите инвеститори в сферата опират оценката си за прогреса и на финансовата възвръщаемост – доколко системата може да се справи по-добре от човек в икономически значима дейност. OpenAI и Microsoft даже са се споразумели за конкретен измерител за определяне на AGI: постигането на общ интелект ще се смята за завършено само когато системите на компанията генерират печалби над 100 милиарда долара.

До момента лидерите на „революцията“ не само са на загуба, ами и задачите, пред които изправят системите си, стават все по-ресурсоемки. В The Atlantic описват работата на GPT-o1 като „да зададеш на милиони маймуни за един милион години да пишат, така че да създадат нещо достойно за Шекспир“. Всъщност моделите показват, че може и да успеят да се справят, защото могат да съкратят тези милион години до часове. Но това не е задължително „интелект“ и идва и на цена, която нараства експоненциално със задачите. За такъв тип суперинтелект може да е нужно преосмисляне на цялата енергийна система на Земята. За да постигне горепосочения резултат на ARC-AGI теста, работата на GPT-o3 е била на себестойност 1000 долара на всяко запитване – цена, която няма да накара работодателите да помислят да заменят хората си с машини.

В крайна сметка не бива да забравяме, че наличието на интелигентност не е задължително условие да продължава да се налива вода във воденицата на пазарните спекулации.

AI агенти

Замяната на реални служители с изкуствен интелект обаче не е фикция, нито навлизането му в икономиката. Дори да е под въпрос дали ще постигнем изкуствен интелект, достатъчно силен, за да ни унищожи, не трябва да имаме съмнение, че начините на правене на бизнес и работните места ще се променят драстично. Който изостане от тази тенденция, вероятно ще страда.

Една от реалистичните сфери за развитие през 2025 г. е навлизането на т.нар. AI агенти. Възприемани като стъпка по пътя към „общия“ интелект, това са приложения на по-способни „тесни“ AI, които успяват да постигнат сравнителна автономност или полуавтнономност в изпълнението на задачи. Тези агенти използват сензори и изкуствен интелект, за да възприемат околната среда, да вземат решения и да действат за постигане на конкретни цели. Примерите са много: от личните асистенти тип Siri, до системите за управление на автономни автомобили, автономни дронове, софтуерни ботове, които извършват повтарящи се задачи в бизнес среда, самостоятелно търсят информация, генерират идеи и усъвършенстват своите резултати или системи, динамично разпределят ресурси, оптимизират процеси без пряко човешко участие.

От Deloitte предвиждат, че половината от компаниите, които са внедрили генеративен AI сега, ще са въвели до 2027 г. поне тестови AI агенти. В проучване на IBM IBV и Oxford Economics сред 400 световни бизнес лидери от 17 индустрии в края на 2024 г. се посочва, че 63% от анкетираните вярват, че ще имат финансова полза от изкуствения интелект в следващите от 1 до 2 години. Докато през 2024 г. 1/3 са ползвали AI за експерименти, 46% от ръководителите казват, че през тази година техните организации ще мащабират AI, като се фокусират върху оптимизирането на съществуващи процеси и системи, 44% очакват да използват AI за иновации. Само 6% казват, че са още в сферата на тестовете.

„Светът не може да осъзнае достатъчно сериозно въпроса за изкуствения интелект и как той ще преобърне или обезсмисли много от предположенията, върху които се базират привидно стабилни вярвания“, посочва Джошуа Ачиам, един от важните мениджъри в OpenAI. Той е убеден, че бързият възход на AI значително ще промени „вътрешната политика, международната политика, пазарната ефективност, темповете на технологичен напредък, социалните връзки и емоционалната зависимост на хората един от друг”, което според него „ще наложи промени в стратегиите на бизнеси, институции от всякакъв вид и държави“.

Бизнесите наистина се променят. Глобално проучване на IDC по поръчка на „Майкрософт“ от края на 2024 г. показва, че докато 55% от анкетираните компании са използвали генеративен AI в работата си през 2023 г., то вече този дял се увеличава на 75% през изминалата година. Професиите също се променят. В станалото скандално известно с други теми интервю на Марк Зукърбърг при Джо Роугън, собственикът на Meta между другото споделя, че компанията вероятно ще е готова да замени програмистите си от средно ниво с AI до края на годината. Google също вече признаха, че 25% от програмния им код се създава от изкуствен интелект.

Да не изпуснем влака

В България също имаме данни за навлизането на AI системи в ежедневната работа на компаниите. В годишния си доклад през декември БАСКОМ обявиха, че всички членове на софтуерната асоциация вече използват AI инструменти по един или друг начин.

Тук обаче не опираме само до ИТ индустрията. Въпросът е как останалите също да се възползват от тези възможности, за да останат конкурентни. Особено когато става дума за работодатели с голям персонал, предимно полагащи интелектуален труд. Такива са компаниите, които до преди няколко години определяхме като сектор за аутсорсинг на бизнес процеси.

Инвестицията в AI обаче не бива да бъде и твърде прибързана. Много компании се втурнаха презглава към AI, защото това е тенденцията на пазара. Особено публично търгуваните такива – само за да се знае, че правят нещо. Някои затрудниха вече добре работещи свои процеси, други се отказаха от тях, за да имат средства за инвестиция в AI. И сгрешиха много.

„Спекулативните прогнози, като постигането на AGI до 2027 г., могат да създадат усещане за неотложност, което кара правителствата да действат бързо, вярвайки, че първата нация, която отключи AGI, ще спечели решаващо икономическо и военно предимство“, казва Нийл Сахота, изпълнителен директор на ASCI Labs и съветник на ООН по въпросите на AI. Tой предупреждава за историческите прецеденти в подобна ситуация: „Както се видя по време на Студената война, свръхреакцията на хипотетични опасности често води до лоши избори и загуба на ресурси. Обосноваването на стратегиите за развитие на AGI в реалистични оценки е от съществено значение за избягване на ненужна ескалация и осигуряване на балансиран и добре информиран подход“. Сахота също е на мнение, че AI агентите представляват най-интересната реалистична посока за развитие тази година.

В България имаме впечатляваща ИТ традиция. Може да се пошегуваме, че имаме и богат опит с „агенти“. Но пък ни се дава шанс, не на шега, и да придадем качествено ново значение на думата на следващата страница от историята – тази на ренесанса на сътрудничеството на човека и машината.

От LLM моделите до суперинтелекта: кратък речник

Тесен (слаб) AI: Големите езикови модели (LLM) – генеративният изкуствен интелект, като chatGPT, – както и други системи, които са обучени да решават специфични задачи и успяват да го правят често по-бързо от човека. Те не са „интелект“ в истинския смисъл на думата – системата не разсъждава, тя предвижда, базирана на сложни математически модели. Това е реалност и в момента.

Изкуствен общ интелект (AGI): Тип AI, който има когнитивни способности, подобни на човешките, в широк спектър от задачи. Системата може да разбере, научи и да реши сама да изпълни всяка интелектуална задача, която човек може, със същото ниво на адаптивност и разсъждение, без външна намеса или нужда от специфично обучение. Някои от наличните системи вече показват признаци на AGI. Въпреки че има специалисти, които са скептици, все повече смятат подобен AI за постижим, било то до няколко години или 2–3 десетилетия.

Суперинтелект (АSI): Суперинтелектът се отнася до ниво, което далеч надхвърля когнитивните способности на най-добрите човешки мозъци във всяка област, включително научно творчество, мъдрост и социални умения в степен и качество. Дори начините на вземане на решение и логиката му може да са недостижими за разбиране от човека, поради което има съмнения, че ASI е възможно да бъде контролиран. Постигането на подобна система доскоро се смяташе само за теоретична възможност.