Какво се случи за 10-те години между „Ние можем да го направим“ на Меркел и поредицата мерки за ограничаването на възможностите за мигранти да остават в Германия, извършени от правителството на Мерц в последните месеци? Как и защо една държава, а в случая и една и съща партия, която е излъчила двамата споменати канцлери, може да промени политиката си почти на 180 градуса? И какво можем да научим от западноевропейския опит с трудовата миграция?

Mиграцията е норма, не изкривяване

Движение на хора винаги е имало и то е допринесло изключително за развитието на европейската култура, икономика и цивилизация като цяло. Представянето на изолацията като традиция, при положение че тя всъщност в исторически план е изключение, е вид отклонение, което вреди и стратегически.

Според анализ на McKinsey Global Institute мигрантите допринасят диспропорционално за световната икономика. През 2015 г. например разликата е била около 3 пъти. Тя е и силен инструмент за намаляване на разликите в благосъстоянието в света чрез парите, които работещите в чужбина връщат на семействата си вкъщи.

МВФ изчисли през 2024 г., че миграцията в посока страните от еврозоната само между 2020 и 2023 г. ще увеличи БВП на региона годишно с 0,5% до 2030 г., което е половината от очаквания ръст. Сочената като икономическо чудо за 2024 г. Испания пък постоянно увеличава мигрантите в работната си сила, които вече прехвърлят 20% от заетите.

Често проучванията показват, че новодошлите от по-бедни държави запълват свободни места за физически изискващи дейности, за които има нисък интерес от местните хора. Между 2019 и 2023 г., отново според МВФ, 2/3 от новосъздадените работни места в ЕС са били заети от работници, които са родени извън Съюза. Според анализатори от IE University това показва, че новодошлите запълват структурни липси на пазара на труда, а не „крадат“ заетостта на родените в съответната държава.

Доказателства за подобни твърдения можем да намерим на много места – след Брекзит например във Великобритания се появи широко отразяван недостиг на шофьори, който на моменти достигна дори до 100 000 души. Скорошен обзор на „Шпигел“ пък признава, че много от наетите чужденци от други европейски страни в Германия работят професии, които „германците вече не искат да заемат“. Например в кланиците. Без чуждите работници този сектор не би могъл да функционира, а шницелът би излизал много по-скъп на германците, посочва популярното местно издание. Вероятно са прави, защото само мигрантите от страни от ЕС в Германия са 6,6% от работната сила.

Управленски грешки

Дали трудовата миграция е полезна и дали се управлява по правилен начин са два различни въпроса. Имигрантите не би трябвало да се разглеждат като еднородна група – сред тях има бежанци, икономически мигранти, привлечени от бизнес и държавни програми квалифицирани специалисти, както и хора с добри доходи и висока възможност за мобилност.

Първите две групи се интегрират най-трудно, защото те не запълват точно определена липса в икономиката на приемаща страна, а и често идват от култури, които не са близки – т.е. за интеграция са нужни много повече усилия от всички страни. След обявяването на „отворени врати“ от Меркел през 2015 г. на милионите идващи в Германия бяха предоставени настаняване, социални помощи и подкрепа да научат езика. Теорията казваше, че те ще бъдат приобщени така към немската култура и начин на живот и съответно – ще запълнят огромните липси, които дава ниската раждаемост в северноевропейската икономика. И много се възползваха и успяха да се приобщят.

900 000 сирийци са потърсили убежище в Германия от 2015 г. насам, като половината от тях са през 2015/2016 г. От тях 20% са станали германци. За много повече обаче очакванията се оказаха твърде оптимистични. „Когато имаме голяма група от хора, които не успяват да научат местния език, въпреки че са в страната от 7–8–10 години, това се превръща в социален проблем“, разказва Райнхард Науман, депутат от Социалдемократическата партия, която по принцип е промигрантска. Все по-често се приема, че правителството на Меркел е направило грешка, неоставяйки някакъв филтър.

Друга все по-осъзната грешка в страната е нереформираната социална система, която вероятно някога е измислена за подпомагане на раждаемостта в държава със стабилно под 1,5 деца на жена в детеродна възраст (при нужни повече от 2,1 за запазване на числеността на населението). При мигрантите раждаемостта не е задължително да е толкова ниска, а в Германия едно семейство с три деца може да получава месечно около 2200 евро от бюрото по труда, към които се добавят и разходи за жилище от около 1150 евро. Съотнесено със заплатите на нискоквалифицираните работни места в производството, се стига до куриоза, че доходите на безработен може да са по-високи от тези на заетите, стига да има 3 или повече деца.

Общества на ръба

В Германия медиите разказват истории за възродени от миграцията градове – с открити голям брой нови училища, в които мигрантските деца понякога са дори над 80% от учениците.

Но все по-често чуваме и нещо различно дори в личната си комуникация: „Германия вече не е същата“.

Обществата се формират на база на споделени традиции, култура и територии. Те са устойчиви институти, а не плаващи. Социалните нагласи, традициите се изменят със скоростта на смяна на поколенията – не са гъвкави като бизнеса, влязъл на турбо скорост на вълната на технологичното развитие и изискващ вече да се учим на нещо ново по няколко пъти в годината. Нито приемащата група, нито тази, която мигрира, са готови да се пренастройват с нужното темпо.

Дори в исторически план, когато промяната на състава на една територия е прекалено бърза, тя се нарича нашествие. Разбира се, това не са нашествията от миналото и използването им за политическа пропаганда днес често се основава на куп информационни манипулации от недобросъвестни играчи, но те намират плодородна почва в културните различия. Така например финансирано от ЕС проучване през 2023 г. показа, че 2/3 от хората в държави като Германия, Чехия, Естония, Унгария, Полша и Словения вярват, че в страната им има твърде много чужденци.

Страхът от различните е като самосбъдващо се пророчество. Той може да не е подкрепен със статистика – например в затворилите се за мигранти Полша и Унгария със сигурност няма „твърде много чужденци“ от различни култури, нито пък броят на извършили престъпления мигранти отговаря на степента на публичност, който получават. Това обаче не пречи да е водещ наратив на контролираната от Русия и други съперници на Европа дезинформация не само по отношение на Германия, но и на много други страни в ЕС, например Франция. Той седи зад въздигането на сякаш излезли под индиго антиимигрантски партии в много държави, които заплашват дори демократичните основи на Европа. А това се превръща в по-голям проблем от недостига на кадри и ръста на икономиката. 

България на кръстопът

България изпитва остър недостиг на работна ръка. Все повече чуваме от бизнес ръководители за проблема с липсата на кадри с умения изначално или такива, които да са готови да работят на цена, която да съответства на бизнес реалностите им.

Вече в редица сектори компаниите търсят лесното решение в мигранти от трети страни и за начало всичко изглежда що-годе наред, тъй като тези хора остават не толкова видими. Често те заемат и позиции, за които няма конкуренция – например в туризма. Повечето от тях са и сезонни работници, те незадължително остават тук.

Нерегламентираната миграция също за момента най-често просто преминава през страната в търсене на по-социалните и богати държави на запад. Това обаче скоро ще се промени със затягането на условията за пребиваване там и ние трябва да сме готови. Миграцията няма да спре. Тя зависи от процеси, които са извън възможностите ни за влияние.

Добрата новина е, че има решения. От регионална координация през програми за привличане на квалифицирани специалисти според нуждите на икономиката ни политиците имат инструментите. Световният икономически форум посочва, че миграцията не е проблем за решаване, а стратегически актив, който трябва да бъде управляван интелигентно. Опитът от западните държави ни показва колко трябва да сме внимателни да не допуснем грешките, които доведоха до социалното напрежение и превръщането на миграцията в повод за въздигането на крайната десница. Защото миграцията, ако е извършена според нуждите на съответната държава, може да не е толкова страшна, но нацизмът винаги е.