Може ли изкуственият интелект да се превърне от заплаха в съюзник за традиционните медии и маркетинг агенциите, които искат да продават и предоставят стойност и верифицирано съдържание?

Изкуственият интелект може да бъде съюзник на традиционните медии и маркетинг агенциите, като им помага да анализират огромни обеми от данни, да разберат по-добре своята аудитория и да създават по-ефективни стратегии. В бъдещето AI може да подпомогне верификацията на информацията, но все още има още много работа, докато се построят системи, които да разбират автентичността на информацията в интернет.

Големите компании изграждат с голям апетит собствени дигитални екосистеми и разгръщането на всепоглъщащо портфолио от продукти и услуги се сочи като голям хит. Какви обаче са рисковете при този модел да се окажем в „златна клетка“ като потребители?

Много от съвременните приложения се стремят да улеснят живота ни, като обединяват различни услуги и информация в единен интерфейс. Въпреки че това предлага удобство и ефективност за потребителите, наистина съществува риск да се окажем в „златни клетки“, където възможностите ни са ограничени от рамките на дадена платформа или екосистема. Вярвам, че е изключително важно да се разработят механизми, които осигуряват на потребителите контрол и избор. Това може да включва отворени стандарти, съвместимост между различни платформи и прозрачност относно използването на данни. Осигуряването на възможност за персонализиране и настройка на приложенията според индивидуалните предпочитания също е ключово. По този начин можем да се възползваме от предимствата на унифицираните услуги, без да жертваме свободата и контрола си като потребители.

Каква е оценката ви за опита на ЕС да въведе ясни регламенти и етични правила в работата с изкуствения интелект? Възможно ли е да бъде лидиран този процес и какви са рисковете?

Опитите на ЕС да защити потребителите са наистина ценни. По отношение на социалните мрежи и монополите върху данни Европа е водеща. Когато става въпрос за изкуствения интелект обаче, е необходимо да се намери правилният баланс между регулации за защита на потребителите и предоставяне на повече свобода на компаниите да експериментират. Все още има надежда за европейските компании предвид конкуренцията, но преждевременната регулация нанася вреди.

Социалните мрежи продължават да бъдат инструмент за драматично задълбочаващото се разделение в обществата. Претърпяха ли те неуспех в опита си да се превърнат в нови комуникационни платформи?

Много е трудно да се наложи стандарт за позитивна комуникация в социалните мрежи. Има много тънка граница между налагане на комуникационни стандарти и цензуриране на хората. Според мен проблемът с поляризацията е въпрос на стимули, а не на налагане на правила. За съжаление, все още не сме успели да разработим правилните механизми за стимулиране.

Върху какво работите в момента – защо привлича вниманието ви?

В момента ръководя усилията по изкуствен интелект в стартъп на име Tome. Ние изграждаме AI асистент за продажби. Това е вълнуващо приложение на изкуствения интелект, защото процесът на продажби включва пресяване на огромно количество информация, за да разберете как вашите продукти могат да помогнат на компанията, на която продавате, и кои са правилните хора, с които да се свържете. Процесът на продажби също включва много стъпки с различни гледни точки към една и съща информация и изкуственият интелект може да помогне за стандартизиране на изпълнението на екипите.

Как ви изглежда отстрани България като екосистема и как оценявате взаимодействието между научните, развойните центрове и индустрията?

България има значителен потенциал като технологична екосистема, с талантливи професионалисти и силни академични традиции в областта на компютърните науки и лингвистиката. Въпреки това виждам възможности за по-добро сътрудничество между академичните институции, изследователските центрове и индустрията. Укрепването на тези връзки може да доведе до по-иновативни проекти, задържане на талантите в страната и повишаване на конкурентоспособността на българските компании на глобалния пазар.

Бяхте в София по повод на шестото издание на международната конференция „Компютърната лингвистика в България“. Какво ново споделихте със своите колеги?

Беше чудесно да се върна в София. По време на конференцията представих изследванията си върху големите езикови модели (LLMs) и предизвикателствата пред тяхното широко приложение. Обсъдих работата си върху sparse models, които адресират високите изчислителни разходи и мултиезични LLMs, които отговарят на нуждата от обработка на много езици. Беше чудесно да видя здрава изследователска общност в областта на компютърната лингвистика в България и искам да благодаря за БАН за организирането на конференцията и за поканата ми като лектор.

Д-р Веселин Стоянов e ръководител на отдела за изкуствен интелект към компанията „Том“ (Tome) в САЩ. Преди да се присъедини към компанията, почти десетилетие д-р Стоянов оглавява отдела за изкуствен интелект на Facebook, където се занимава с разработване на големи езикови модели като RoBERTa, XLM-R и MultiRay и тяхното приложение за подобряване на онлайн съдържанието. Има докторска степен от Университета „Корнел“ и е бил постдокторант към Университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ.