Как инвеститорите оценяват присъединяването на България към еврозоната?

По мнението на повечето инвеститори присъединяването на България към еврозоната преминава много гладко и се очаква процесът да приключи успешно много скоро, без значителни сътресения. Забелязва се и скокът на акциите на Българската фондова борса от началото на годината, който се дължи и на засилен интерес от страна на чуждестранни инвеститори. Трябва да се отбележи устойчивостта на българския капиталов пазар, въпреки че политическата ситуация в страната остава несигурна.

Кой регион привлича погледите на инвеститорите в момента?

От началото на годината се наблюдава засилено търсене на активи от развиващите се пазари, подкрепено от подобряващи се макроикономически перспективи, по-умерена инфлационна динамика и очаквания за по-гъвкава парична политика, особено от страна на Фед. Засиленият интерес също е свързан с растящите съмнения на инвеститорите за доходността на акциите на американските технологични компании. В резултат на това се стигна до пренасочване на капитали от Америка към по-доходоносни активи от развиващите се държави в Азия, Източна Европа и Латинска Америка.

В каква фаза на икономическия цикъл се намираме според вас?

Все още се намираме в зрялата фаза на глобалния бизнес цикъл, характеризираща се с по-умерен икономически растеж, по-ограничен потенциал за експанзия и повишена чувствителност на пазарите към макроикономически и парични фактори.

Очакваме в частност икономиката на САЩ да продължи да се развива с по-бързи темпове от еврозоната, но да започне да изостава чувствително от икономиките на развиващите се пазари.

Има ли промяна в логиката, по която функционират валутните пазари през последните години?

Няма съмнение, че завръщането на американския президент Доналд Тръмп на световната политическа сцена повлия значително на логиката, която определя движението на валутните пазари. Геополитическите фактори например вече играят далеч по-голяма роля отпреди и може да се каже, че дори изместиха традиционни пазарни такива като относителните икономически показатели и перспективите за паричната политика на централните банки. Друга ключова разлика е фактът, че инвеститорите все повече започват да поставят под въпрос американската изключителност (US exceptionalism) и ролята на щатския долар като главна инвестиционна и резервна валута. В резултат на това доларът загуби близо 10% от стойността си от встъпването на Тръмп в длъжност и много инвеститори продължават да очакват допълнителни загуби.

В тази напрегната международна геополитическа и икономическа обстановка има ли вероятност централните банки да се поддадат на натиск и да съобразяват лихвената си политика със събития, които излизат от техния мандат и отиват на политическия терен?

Напоследък все по-често се говори за т.нар. фискална доминация – ситуация, в която правителствените бюджети и нарастващият държавен дълг започват да диктуват политиката на централни банки като Федералния резерв и Японската централна банка, като поставят под въпрос тяхната независимост.

Въпреки това смятам, че институционалните механизми, изградени в Съединените щати и Япония, би трябвало да послужат като надежден щит за независимостта на централните им банки дори на фона на засилващия се фискален натиск.

Нееднократно гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард говори за „глобален евро момент“. Виждаме, че и амбицията на ЕС е да позиционира единната валута по-добре на международната сцена. Вие виждате ли такъв „глобален евро момент“?

Европейската централна банка и институциите на ЕС все по-активно се опитват да се възползват от ерозията на доверието към щатския долар като водеща световна резервна валута, лансирайки амбицията за по-силна глобална роля на еврото. Засега обаче потенциалът на единната валута остава частично неизползван.

Смятам, че наистина е прибързано да се говори за т.нар. „момент на еврото“, който би белязал началото на края на глобалната доминация на щатския долар. За подобен обрат ще са необходими далеч по-осезаеми доказателства, че европейските и международните инвеститори реално пренастройват портфейлите си, излизайки от американски активи и долара и насочвайки се към евро активи. Съмнявам се, че това ще се случи още през тази година – отчасти защото вярвам, че американската изключителност продължава да е валиден фактор, а отчасти и защото европейските капиталови пазари засега не могат да предложат убедителна алтернатива.

За да се превърне еврото в реална алтернатива на долара, Европа ще трябва да предприеме допълнителни, често политически трудни реформи – от разширяване на използването му в международните разплащания до утвърждаването му като предпочитан инструмент за инвестиции.

Това означава ли, че Европа няма как да изгради глобална валута без функциониращ единен капиталов пазар и без обща фискална политика?

Да, смятам, че глобалната роля на еврото не може да нарасне без по-обхватна и по-дълбока интеграция на капиталовите пазари и фискалната политика в еврозоната. Пазарите на държавни облигации в еврозоната са фрагментирани и не могат да предложат убедителна алтернатива на пазара на американски държавни ценни книжа. За да се превърне еврото в истински глобална валута, ще са необходими дълбоки и ликвидни капиталови пазари в еврозоната, както и т.нар. „европейски сигурен актив“ (European safe asset), който да повиши инвестиционната му привлекателност и статута му на резервна валута.

Как оценявате инфлационните рискове към този момент и готови ли са централните банки да реагират, ако се наложи?

Очакваме глобалната инфлация да започне да се охлажда през тази година. Въпреки това отбелязваме, че са възможни съществени различия между отделните държави и региони. В САЩ инфлацията вероятно ще се окаже по-устойчива и ще остане над целевото равнище на Фед. В съчетание с относително устойчивите перспективи пред американската икономика това ни кара да смятаме, че пазарните очаквания за значително разхлабване на паричната политика от страна на Фед едва ли ще се реализират. В еврозоната, напротив, очакваме инфлацията да се задържи малко под целевото равнище на Европейската централна банка, което би дало възможност на институцията да запази основните си лихвени проценти без промяна.

Ограничава ли се ефективността на стандартната парична политика поради навлизането ни в ера на по-чести и по-трудно предвидими шокове?

Нарастващите геополитически рискове, както и други шокове, безспорно усложниха работата на централните банки по света. Те често са трудно предвидими и могат да окажат значително влияние както върху икономическия растеж, така и върху инфлацията. Може да се твърди, че натрупаният ефект от поредицата геополитически шокове през последните години има стагфлационен характер, което вече е оставило отпечатък върху оценките и перспективите на много централни банки.

В подобна среда традиционните инструменти на паричната политика често остават ограничени, но ролята на централните банки далеч не се изчерпва с това. Те продължават да бъдат ключов фактор за закотвянето на инфлационните очаквания и за стабилизирането на финансовите пазари. В крайна сметка именно чрез тази функция глобалните централни банки подпомагат световната икономика да поема геополитическите сътресения и други шокове по-бързо и по-ефективно.

Каква е ролята на златото като алтернатива на фиатните валути в контекста на растящото геополитическо напрежение?

Златото се превърна в ключов инструмент за хеджиране срещу обезценяването на фиатните валути. Освен това централните банки в развиващи се икономики засилиха покупките си на ценния метал, като се опитват да намалят експозицията си към американски държавни ценни книжа и зависимостта си от щатския долар. Поради това смятам, че златото ще продължи да се търси и през тази година.

В същото време обаче има няколко причини да се очаква, че темпът на поскъпване на златото ще се забави. Първата е, че „стойността“ му до голяма степен произлиза от страховете за обезценяване на фиатните валути и тези опасения могат да отслабнат, ако инфлационната динамика по света стане по-умерена през 2026 г. Освен това в последните няколко месеца златните активи на централните банки достигнаха екстремни нива, невиждани от времето на Бретън-Уудския златен стандарт, който се разпадна през 1971 г. Смятам че поради тези причини търсенето на злато може да забави темпа си.

Могат ли новите търговски съюзи да доведат до структурна промяна в резервните портфейли на централните банки?

Търговската политика и геополитическата стратегия на САЩ накараха много икономики да преосмислят своите търговски съюзи. Крайният резултат от тези процеси би могъл да бъде многополюсен свят, съставен от търговски блокове, които извършват обмен помежду си, използвайки собствените си валути за разплащания. В този случай следва да се очакват структурни промени в резервните портфейли на централните банки в полза на тези нови валути за търговски разплащания.

В същото време очаквам, че това ще бъде изключително продължителен процес, който може да отнеме десетилетия. Също така смятам, че докато щатският долар ще бъде сред губещите от възникването на многополюсен свят, еврото не е задължително да бъде сред бенефициентите. Причината е, че икономиките на еврозоната и на Европейския съюз вероятно ще останат част от търговски блок, воден от САЩ, който предимно използва долара за разплащания по търговски сделки.

Как геополитическите рискове променят оценката на държави като Швеция относно присъединяването на към единния валутен съюз?

Ако в Швеция наистина се възобнови дебатът за присъединяване към еврозоната, това ще подкрепи тезата, че в момента има засилено желание за по-тясна европейска интеграция – както в сферата на икономиката, така и в сферата на отбраната – с оглед на нарастващите геополитически заплахи. Потенциалното членство в еврозоната би довело до задълбочаване на икономическите връзки с другите страни членки, които в настоящия контекст се възприемат като улесняващи бъдещо сътрудничество в областта на отбраната и сигурността.

Близо 20 години след появата на биткойн какво е мястото на криптоактивите на финансовите пазари?

Криптовалутите все още не са се утвърдили като активи за „масово потребление“, въпреки очевидната им привлекателност като средство за съхранение на стойност (store of value). Фактът, че криптовалутите се използват за разплащания извън традиционната финансова система, подкопава до известна степен тяхната привлекателност за по-широк кръг потребители и инвеститори. Централни банки като ЕЦБ продължават да работят по създаването на централни цифрови валути (CBDC), което може още повече да ограничи използването на нерегулираните криптовалути и така да ги направи по-непривлекателна инвестиция.

Трябва са се отбележи обаче, че стабилни монети (stable coins), които обещават да създадат „мост“ между традиционните финансови пазари и света на криптовалутите, могат да се утвърдят като инвестиционен инструмент. Смятам, че именно стабилните монети могат да бъдат големите печеливши от последните развития, особено ако държавните органи продължават да насърчава тяхното използване както в САЩ, така и в други икономики.

Каква според вас е целта на дигиталните валути на централните банки? Може ли CBDC да намали зависимостта на Европа от чужди платежни системи и валутни инфраструктури? Какво влияние ще окажат CBDC върху глобалната финансова система?

Ако вземем например дигиталното евро, смятам, че то ще спомогне за постигането на няколко цели. Най-важната е, че то ще улесни значително плащанията и други трансакции в евро, както и ще увеличи техния обхват и икономическа роля. Също така трансакциите, извършвани с дигитално евро, ще се осъществяват и контролират директно от частни финансови институции и държавни контролни органи в еврозоната, а не в САЩ например. Това ще намали зависимостта на еврозоната от чужди платежни системи и валутни инфраструктури. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че когато цялата информация за плащания и трансакции се съхранява, обработва и контролира на територията на еврозоната, това ще улесни работата на Европейската централна банка и други европейски институции. В резултат на това ще се увеличи ефикасността на паричната политика на ЕЦБ.

Д-р Валентин Маринов е ръководител на отдел „Изследвания на валутните пазари и Обединеното кралство“ в Crédit Agricole CIB. Той се присъединява към компанията през 2015 г. Преди това работи в Citi, където заема позицията ръководител на отдел „Валутни стратегии за Г-10“ за Европа. Професионалният му път в Лондон включва и ролята му на старши валутен стратег в Société Générale и Dresdner Kleinwort. Преди да се присъедини към финансовия сектор, д-р Маринов прекарва няколко години като преподавател по финанси и икономика в Университета „Гьоте“ във Франкфурт на Майн. Той има докторска степен по финанси и икономика от Университета „Гьоте“ и магистърска степен по икономика от CEU/ Държавния университет на Ню Йорк.