Изменението на климата води до климатична миграция

Неминуемо към класическата миграция, която преобърна света ни, очаквам да се появи и климатичната миграция, коментира в интервю за БТА проф. Стоян Маринов, член на УС на "Варненска туристическа камара".

Туризмът, подобно на някои други икономически сектори като селското стопанство, енергетиката, транспортът, застраховането е засегната страна, в риск, посочи той.

"Изменението на климата влияе също неблагоприятно на историческите ни паметници, природни забележителности и обекти, които са на открито и които са изложени на неблагоприятното влияние на природата и са използвани от туризма. За да се поддържат, ще бъдат необходими инвестиции, които трябва да заделяме, за да не ги загубим изобщо. Измененията в климата ще доведат до промени на инфраструктура и веригата от услуги, а това крие и риск, който може да предизвика отрицателни икономически резултати", каза експертът.

Свидетели сме как в съседните държави тези процеси промениха драматично посоката на туристическите дестинации и нанесоха милиардни щети на икономиката им. Всичко това изисква внимателен анализ и предприемане навреме на административни и управленски мерки на всички нива на държавата. Защото подреждането и създаването на правила сред участниците в този бранш, бързо и лесно могат да бъдат поразени от хаоса, коментира проф. Стоян Маринов.

Туристическата индустрия, както например нашето усилие да развием и четирите сезона, е силно зависима от измененията и процесите, които ще настъпват през времето. А те са рискова величина и чувствително ще влияят на резултатите ни. Например, промените през тази година на продължително и сухо лято имаха директно въздействие върху продължителността и качеството на сезона, което се отрази благоприятно на поведението и пътуванията на туристите, отбеляза експертът.

Трябва да развиваме културно-познавателният туризъм

Когато се говори за четири сезона първото, което трябва да се развива е културно-познавателният туризъм. И тук е мястото на форумите, за да може тази информация да стигне до туроператорите, които предлагат такива културно-познавателни обиколки и това да привлече публика от ранна пролет, през летните месеци и почивните дни, та чак до късната есен. Имаме утвърдени фестивали като тези на Рожен и Широка Лъка, но трябва да се помисли, как покрай тях да се навържат и други забележителности, които да разширят продукта и когато се канят туристи за 3-4 дни за дадения фестивал да бъдат заведени и да разгледат интересни други места и забележителности, отбеляза проф. Стоян Маринов.

По отношение на фестивалите има още какво да се прави. Дори тук във Варна, защото и нашето варненско лято е във високия сезон, идеята е не да се хвърлим да правим скара и бира в Морската градина, защото е неподходящо и ще се влезе в конфликт с онези, които я ползват за отдих. Но, например, ако в Аксаково, Аврен или някой от другите градовете край Варна, се организира фестивал, който да се впише в естествената среда на населеното място, туристите, които ще го посетят, пак ще отседнат във Варна, но един два дни те ще могат и да разгледат забележителностите на града и край него. Така ще привлечем туристи, но не през юли и август, а през пролетта или есента. Ето по този начин може да разтягаме сезона с помощта на фолклора и етнографията. Това ще помогне да се възстановят някои позабравени традиции и обичаи и ритуали. Често се говори за това как губим индентичността си - ето една възможност, заяви експертът.

Необходима е и наредба за устройство на националните курорти - морски и планински, като основната задача е да се реши проблемът с временните постройки - бараки и всякакви други обекти, които загрозяват курортите ни, смята проф. Маринов.

В туризма е време да се насърчат възможностите и на нашето стопанство

Имаше идеи на хотелската и ресторантьорска асоциация за инициатива, която да срещне производители - местни мандри, ферми и оранжерии и потребителите и те да се договарят директно без посредници. Все пак е време в туризма да се насърчат възможностите и на нашето стопанство, коментира експертът. Защото мащабите на нашия туризъм не са толкова големи и е възможно те да бъдат удовлетворявани от стопанството ни, допълни той.

Може да се претендира, че има разлика не само в качеството, но и във вкусовите качества на продуктите ни, които се различават от вносните. Ще дам пример с Албена, където се инвестира в селското стопанство и когато започне сезонът, туристите знаят, че им се поднасят продукти от градините на курорта и това е щемпел за качество. Обратното поведение означава съзнателно съсипване на местния малък и среден бизнес - къде ще се реализира продукцията му, попита проф. Маринов. Затова трябва да се търси ключът. А той е в директния контакт или пък да се насърчи позабравената форма на кооперациите, смята той.

Тази година е силна за българския туризъм

Тази година е силна за българския туризъм - темпът на нарастване на приходите е по-висок от броя на туристите и нощувките им. Тази година е така силна, защото през предходната имахме спад. Тази година покри миналогодишните ни загуби и даде един ръст. За следващата години не може да очакваме такъв ръст от 20 процента, смята проф. Маринов.

Влизайки в нормалния ход на нещата през следващата година и при условие, че съхраним позициите си, може да очакваме добър сезон с ръст някъде от 4-5 на сто. Това е и ръст, чийто мащаб е характерен за света, защото хората искат повече да пътуват. И последно, статистиката отчита един безпристрастен показател този на натоварването на летищата. За летището в Анталия той е минус 34 процента от началото на годината срещу това в Бургас, което на плюс 22 процента и Варна с 21 процента. Ние сме като скачени съдове с Гърция и Турция, ето защо да си пожелаем спокойна година. И да се подготвим за нея, заяви проф. Маринов.