Притча: Колко велика е любовта!

Някога, на един остров живеели всички чувства - Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден обаче островът започнал да потъва и чувствата приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти погълнат напълно от вода, Любовта решила да помоли за помощ.

- Богатство, вземи ме със себе си. -помолила тя.
- Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си, няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
-Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!

Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!