Житейски уроци от приказките

Едва когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и безгрижен период от живота ни – детството - е безвъзвратно отминал. Може би затова мнозина от нас все още обичат да четат приказки или да гледат анимационни филми. Понякога трябва да се върнем към любимите си приказки като пораснали, за да преоткрием дълбокия смисъл, който се крие в тях. Вижте нашите предложения за размисъл.

„- Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината.
- Това са чудеса  – равнодушно поясни Котарака.
-  И… какво правят там? – запита отново Алиса.
- Както е редно…  случват се." 
(„Алиса в страната на чудесата", Луис Карол)

„Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина." 

(„Хвърчащата класна стая", Ерих Кестнер)

„Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед."

(„Мечо Пух”, Александър Милн)

Прочетете пълния текст на страницата на Obekti.bg.