Изтичането на богатство от Париж и Лондон носи дивиденти за Дубай

В Париж вече е пролет. Кафенетата са оживени, икономиката показва признаци на подобрение, а лъскавото разширяване на метрото прави идеята за „15-минутен град“ по-близо до реалността. И все пак има и слабо доловимия звук на богатство в движение: двама местни жители ме информират за планове да заминат – единият в Дубай, а другият в Швейцария.

Подобно на Лондон след Брекзит, Париж преминава през собствената фаза на изтичане на богатство в последните години от управлението на президента Еманюел Макрон. Данъците върху големия бизнес и богатите се увеличават; Марин льо Пен е фаворитът за спечелване на президентските избори през 2027 г.; парламентът е блокиран и все още се бори с налагането на пенсионните реформи, които разкъсаха страната през 2023 г. След тласъка на Париж като предпочитан център за инвестиционно банкиране в еврозоната, при който броят на френските финансисти със седемцифрени заплати почти се удвои за четири години, плановете за наемане на служители спират, пише Лионел Лоран за Блумбърг.

Това, което бихте могли да наречете „пиковият Париж“, бележи нова фаза в борбата за глобални таланти – фаза, в която Европа е на заден план. Париж спечели битката след Брекзит за корпоративни и инвестиционни банкери благодарение на данъчни стимули и про-бизнес реформи, каза шефът на JPMorgan Chase & Co. за Франция Кирил Курбоен на конференция на Блумбърг миналата седмица, посочвайки разширения отпечатък на собствената си фирма във Франция до 950 служители от 230 преди десетилетие.

Войната за частни капитали и хедж фондове обаче се губи в центрове отвъд пояса за пътуване между Париж и Лондон, като Дубай, където няма данък върху доходите, има по-малко бюрокрация и разрастващ се клуб от фондове за милиарди долари. Съседният Абу Даби също се справя добре с данъците, според ръководителя на хедж фонд Пол Маршал. Мадрид и Милано се справят добре по отношение на привличането на богати номади, но дори те не могат да сравнят с Обединените арабски емирства, които са привлекли повече от 6700 милионери миналата година, според базираната в Лондон консултантска компания Henley & Partners.

Преди съм твърдял, че конкуренцията от ОАЕ не е за подценяване. Неотдавнашното му възраждане изглежда има по-стабилни основи от подхранвания от дългове имотен бум от ерата на 2008 г., със сериозни усилия за създаване на финансов център, диверсификация от петролното богатство и разширяване на туризма – дори ако комбинацията от богатство в криптовалута, спорни инфлуенсъри и исторически проблеми с прането на пари са очевидни рискове за локацията.

Не само хедж фондовете проявяват повишен интерес. Главният изпълнителен директор на Revolut Ltd. Ник Сторонски прекарва повече време там, тъй като ОАЕ инвестира в неговата финтех фирма, а нидерландската софтуерна фирма Bird създава център там, за да избегне регулаторните пречки и пречките при наемането на работа в Европа. Млади консултанти разменят Дюселдорф с Абу Даби.

Макар че много хора просто свиват рамене на фона на тези данни, считайки ги за не особено важни, факт е, че преходите от богатите данъкоплатците могат да имат големи въздействия. 10% от домакинствата с най-високи доходи във Франция представляват повече от 75% от националните постъпления от данък върху доходите, а в Обединеното кралство делът им е повече от 60%. Колкото повече правителства участват в това, което един френски член на парламента нарече фискална „кланица“, толкова по-голям е рискът от по-нататъшно ерозиране на данъчната основа. Кирил Курбоен от JPMorgan смята, че Париж все още има, посочвайки 2030 г. като краен срок за действие, тъй като тогава иизтичат данъчните облекчения от осем до девет години за най-скорошната кохорта от лицата, които пристигнаха в страната след Брекзит. Това може да е оптимистична оценка предвид размера на дефицита на Франция, наближаващата дата на следващите президентски избори и факта, че нови мита на американския президент Доналд Тръмп може да влязат в сила съвсем скоро.

Защитните реакции, като данъците при напускане, може да смекчат болката от края на „пиковия Париж“. Блясъкът на ОАЕ също може да намлее, ако регионалното геополитическо напрежение се влоши. И все пак Париж трябва да измисли нова история за привличане на капитал извън своите запазени марки – туристически, луксозни и политически свързани корпорации.

Единият вариант е Европа – Франция все още има потенциал като финансов център, ако континентът направи сериозен опит за интегриране на своите различни пазари и отключване на трилиони евро спестявания. Другата е да направи Париж по-приятно място за живеене, за да изкуши младите изгнаници обратно, когато искат да създадат семейство, което е една от силните страни на Франция благодарение на данъчните кредити за грижи за деца. Преобразуването на офис имоти в домове, инвестирането в инфраструктура и фокусът върху образованието и инженерните таланти изглеждат по-достъпни варианти от конкуренцията с градове без данъчно облагане.