Енергията и желанието на българските семейни компании да постигат напредък са впечатляващи

Повече от месец след 16-ата Световна младежка среща на Family Business Network, на която „Сдружение на фамилния бизнес – България“ беше домакин, разговаряме с Димитър Вълев, главен мениджър от второ поколение в семейната компания „Акватек“ ООД – лидер в изграждането на басейни, аквапаркове, СПА центрове и фонтани в България, бивш президент на българската младежка структура Next Generation (Следващо поколение) на Сдружението и активен член на организационния екип на международното събитие на семейния бизнес, което доведе в България над 150 наследници на едни от най-големите фамилни компании в целия свят.

- Кое беше уникалното на българското домакинство на 16-ата Световна среща на FBN Next Generation? С какво „Сдружение на фамилния бизнес – България“ успя да впечатли чуждестранните си гости?

- Моето семейството членува в Сдружението на българските семейни компании вече повече от 10 години. Първото ми участие на Световна младежка среща беше през 2011 г. в Германия, на която лектори бяха изпълнителният директор на Audi, изпълнителният директор на Deutsche Bank, световният футболен съдия Урс Майер. Съдържанието и нивото на срещата бяха впечатляващи и оттогава досега не съм пропускал събитие. И така, след една от ежегодните срещи се запитах дали и ние в България не бихме могли да бъдем домакин на подобен форум и с какво можем да впечатлим участниците, имайки предвид, че тук семейните компании са едва второ поколение и съответно мащабите и опитът, които имат фирмите в предаването на бизнеса на следващото поколение са доста по-малки. В един момент осъзнах, че няма нужда да ги впечатляваме с огромни бизнеси, а с неизчерпаемата енергия и желанието на всички млади хора в Сдружението да постигат напредък и да се доказват. Да им покажем, че България е прекрасна държава с богата история, в която има големи възможности, в която техните бизнеси могат да инвестират и това би било полезно, както за компаниите им, така и за България. Смятам, че това е най-голямото предимство на България. И въпреки, че София не е световна туристическа дестинация като Стокхолм, Барселона, Ню Йорк и Брюксел, ние успяхме да организираме успешно това събитие тук, да съберем хора от цял свят и да ги впечатлим именно със своята виталност, оптимизъм и упоритост.

- По какво, освен възрастта и принадлежността към фамилни компании, българските младежи си приличат с тези от други държави и има ли разлики между тях?

- Честно казано, дори не се сещам за разлики. Общността на Сдружението в световен мащаб е сплотена, защото е формирана около общ интерес. Да общуваш с хора на твоята възраст, със сходни възгледи и житейска позиция, срещащи едни и същи трудности, водени от едни и същи ценности, другаде е много трудно да се случи. Да, можеш да говориш с хора, които правят бизнес, можеш да говориш и за семейството си с тях, но възможностите да говориш в конкретика за семеен бизнес не са толкова много. А тази тема е изключително сложна и не случайно само около 10% от бизнесите в световен мащаб успяват да бъдат успешно предадени на третото поколение в семейството. Процесът по предаване е изключително сложен, последователен, дългосрочен и изисква наистина много търпение, знания, споделен опит и най-вече желание да продължиш.

- Споменахте за трудното предаване на семейния бизнес от поколение на поколение и това, че огромен брой семейни компании не успяват да го направят успешно. Мисията на Family Business Network International е да помага в това предаване чрез образователни лекции и споделяне на личен опит. Вие какво научихте за това досега?

- Изключително голяма възможност за нас, българите, е да се учим от хора, които правят семеен бизнес на световно ниво вече пето, десето, петнадесето поколение. От една страна, един от най-сложните  преходи - от първо към второ поколение - при повечето от тях се е случил много отдавна и ние от младите пазарни икономики – България, Полша, Румъния, Чехия и др. – можем да се възползваме от този натрупан опит. Това е уникална възможност да учим много неща от него, например как да стане прехода, как се управлява фамилен офис, как се прави семейна конституция. От друга страна, обаче, днес ние принадлежим на една друга реалност, търсим най-адекватните начини да реализираме целите си в по-различен исторически контекст – икономическите и социалните условия са различни. И това е най-голямото предизвикателство - да успеем да го постигнем в една различна среда, при различни условия.

Опитът и наблюденията ми до момента са, че най-сложно и трудно е да направиш така, че бизнесът, който си създал да бъде продължен от твоята кръв и плът, от децата ти. Това изисква много умения и баланс между семейното и личното. Има много хора, които са създали собствен успешен бизнес, но той не е останал семеен, защото не е имало кой да го продължи. Затова е много важно, но и страшно трудно - докато развиваш своя бизнес, да възпиташ и правилно децата си, така че впоследствие да имат както желанието, така и нужните възможности и знания да го наследят и управляват успешно. Научих, че най-трудното е да полагаш ежедневно усилия в тази посока, стъпка по стъпка, да даваш уроци и да възпитаваш децата в семейството. Моите родители са ме учили, че първо трябва да дам, за да получа. Да възпиташ у децата си основните семейни ценности е ключова част от грижите за тях, за да имат те шанса да наследят бизнеса и да го развиват успешно.

Друг специфичен аспект е, че емоциите в семейния бизнес са водещи до голяма степен и колкото по-близо си до основателя, толкова по-силна е емоцията. Ако човек се справи с нея, овладявайки я, когато е нужно, всичко друго става по-лесно.

Сложно е и защото в държави като България, Полша, Румъния първите предприемачи, нашите родители, са създавали собствен бизнес в условия, много по-различни и много по-трудни от тези в Германия, Испания, Италия. В развитите икономики не е било необходимо да притежаваш толкова ярко изявени лидерски качества, да си толкова целеустремен и пробивен.  Баща ми и всички други основатели на бизнеси в България през 90-те са много далновидни хора, които са виждали възможностите, осъзнавайки , че една система се разрушава и започва нова. Изпитвам огромен респект към тяхната смелост и прозорливост! Имам един много любим израз на Кирил Вътев, основателят на фирма „Тандем“ - „да бъдеш въпрекист“, което означава да започнеш нещо и да го доведеш докрай въпреки всички обстоятелства. Именно такива за мен са основателите на компаниите в България във времето на прехода – въпрекисти и изключително силни личности. Но точно тези силни характери понякога неосъзнато „задушават“ следващото поколение. Това е казус, чието разрешаване често е тема на обучителните сесии, организирани от Сдружението. Впечатленията ми от това, което споделяме помежду си, е че този проблем при много от фирмите до голяма степен вече е решен.

- И все пак, кое е ключовото, без което няма как да бъде реализиран успешен преход, конкретно между първо към второ поколение?

- Желанието. Двустранното желание. Звучи много просто, но това е следствие от страшно много други фактори през годините. Вече говорих за ролята на възпитанието, но искам да акцентирам и на значението на личния пример. Възпитанието чрез личен пример е най-трудното – постоянно да показваш правилния модел, правилното поведение, да показваш резултата от всичко това. Децата ти да разберат, че всичко, което правиш, нещата, от които лишаваш себе си и тях, имат по-дългосрочна и по-мащабна цел, в която вярваш.

Друго условие за успеха е да не прескачаш стъпки. Ако искаш да имаш качествен наследник, не трябва да го разглезваш, не бива му даваш нищо наготово. Започнах работа като общ работник в нашата компания, когато бях в 7-ми клас – при строежа на първия ни хотел, връзвал съм арматура, поставял съм дограма, бил съм пиколо. Правил съм всички тези неща и виждам, че другите български компании, в които това се е случило по същия начин и децата са научени на труд, и са получили добър личен пример, са успешни.  Опитвам се да възпитавам моите три деца по този начин, вярвайки в максимата, че няма пряк път към успеха. Има една поговорка на Чингис хан, която ми попадна, докато наскоро подготвях участието си в TEDx: „Трудните времена създават силни  хора. Силните хора създават лесни времена. Лесните времена създават слаби хора. Слабите хора създават трудни времена.“ Изисква се много прецизен баланс – ако спестиш на децата си прекалено много усилия, ти ги правиш слаби. Прекомерният авторитет и изисквания обаче могат да ги смачкат. Истината е в баланса и се радвам, че в немалка част от българските семейни компании, особено сред нашите членове, този баланс е налице и бизнесите вече са успешно управлявани от следващото поколение.

"Мениджър Нюз"